Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 39

Отклонената в канала студена вода от реката Галевир го бе свестила. Бяха потънали до кръста и макар миризмата да бе по-добра, същото не можеше да се каже за температурата. Докато търсеха изхода, първите бледи лъчи на зората разкриха разликата между гористия хоризонт и небето. Нощта се топеше бързо, чуваха камбаните на Мареската катедрала да бият за ранна служба. Скоро целият град щеше да се събуди.

Ейдриън изчисли, че се намират под Площада на благородниците, недалеч от Занаятчийска. Не беше трудно да се определи, тъй като това бе единствената секция от града с покрита канализация. Метална решетка препречваше пътя им; Ейдриън с облекчение откри панти и ключалка вместо резе. Ройс се оправи бързо с нея, а ръждясалите панти се предадоха на свой ред след няколко ритника от Ейдриън. Пътят бе чист. Ройс отиде да разузнава, докато партньорът му остана с Олрик.

Принцът бе успял да поотпуши уста и част от думите му се разбираха.

- Ще накарам да ви бият до смърт! Пуснете ме незабавно!

- Пази тишина или ще те пусна в реката да видим колко хубаво плуваш вързан - отвърна Ейдриън.

- Няма да се осмелите! Аз съм кралят на Меленгар, свине такива!

Ейдриън подсече Олрик и онзи падна по лице. Остави го да се мъчи

няколко секунди, сетне го вдигна.

- Сега си затваряй устата или следващия път ще те оставя да се удавиш.

Олрик хриптеше и кашляше, но не каза нищо.

Ройс се върна, промъкнал се в канала безшумно.

- Точно при реката сме. Намерих малка лодка при рибарски док и си позволих да я конфискувам в името на Негово Величество. Малко по-надолу в тръстиките е.

- Не! - протестира принцът и разтърси яростно рамене. - Трябва да ме освободите! Аз съм кралят!

Ейдриън го сграбчи за гърлото и прошепна в ухото му:

- Какво ти казах за дрънкането? Нито звук или ще плуваш.

-Но...

Ейдриън потопи принца отново, изтегли го за кратко поемане на дъх, сетне потрети.

- Ни гък! - изръмжа Ейдриън.

Олрик изломоти и Ейдриън последва Ройс по нанадолнището, влачейки принца след себе си.

Плавателният съд бе малко по-голям от гребна лодка, избелял от слънцето и пълен с мрежи и малки боядисани шамандури. Тежката миризма на риба спомогна за прикриване на вонята на канал. Имаше малко платнище на носа, служещо за убежище и съхраняване на оборудване. Набутаха там принца и го затрупаха с мрежите и шамандурите.

Ейдриън ги отблъсна от брега с помощта на дълъг прът, който откри в лодката. Ройс насочваше лодката с дървения рул, докато реката ги носеше надолу по течението. Близо до притока, течението на Галевир бе силно и придвижването напред не бе проблем. Трябваше да се борят, за да останат в средата на реката, докато бързо се носеха на север. Точно когато небето променяше цвета си от мръсносиво на стоманеносиво, преминаха под сянката на Медфорд. От реката можеха да видят централната кула на Есендън. Знамето със сокола бе спуснато наполовина заради смъртта на краля. Флагът бе добър знак, но колко време щеше да мине, преди да открият, че принцът е изчезнал и да го свалят изцяло?