Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 31

- Настоявай за каквото си щеш, Уайлин, но се махни от пътя ми. Искам да видя баща си! - настоя Олрик, избутвайки го настрана.

- Тялото на крал Амрат бе занесено в спалнята му, Ваше Височество.

Тялото му!

Олрик не искаше да слуша повече. Затича по стълбите, пантофите отхвърчаха от краката му.

- Не се отделяйте от принца! - сподири го викът на Уайлин.

Олрик достигна кралското крило. В коридора имаше тълпа, която се

раздели при пристигането му. Вратата на параклиса бе отворена, вътре се бяха събрали няколко от главните министри.

- Принце! - повика го вуйчо му Пърси, но той не спря. Бе решил да се добере до баща си.

Не може да е мъртъв!

Зави зад ъгъла, прекоси стаята си и нахлу в кралските покои. Тук двойните врати също бяха отворени. Дами в нощници и роби плачеха силно отвън. Вътре две възрастни жени бяха заети да изстискват над леген порозовели парцали.

До леглото стоеше Ариста, сестра му. Бе облечена в червено-златна нощница. Пръстите й стискаха до побеляване един от орнаментите на леглото. Взираше се в положената на матрака фигура със сухи, но широко разтворени в ужас очи.

Връз снежнобелите завивки на кралското легло лежеше крал Амрат Есендън. Все още носеше същите дрехи, в които Олрик го бе видял, преди да се оттегли. Лицето му бе бледо, очите - затворени. В ъгълчето на устните му имаше малка капчица засъхнала кръв.

- Принце... имам предвид, Ваше Кралско Величество - вуйчо му се поправи, докато вървеше подир Олрик в спалнята. Вуйчо му Пърси винаги бе изглеждал по-стар от баща му - косата му бе сива, лицето му сбръчкано и отпуснато; но притежаваше елегантната стойка на мечоносец. Все още завързваше халата си.

- Благодаря на Марибор, че сте в безопасност. Страхувахме се и вас да не е сполетяла същата съдба.

Олрик не намираше думи. Просто стоеше и гледаше тялото.

- Не се притеснявайте, Ваше Величество. Ще се погрижа за всичко. Зная колко трудно трябва да е това за вас. Вие сте все още млад човек и.

- За какво говориш? - погледна го Олрик. - Да се погрижиш за какво? За какво ще имаш грижата?

- Няколко неща, Ваше Величество. Обезопасяването на замъка, разследването какво се е случило, задържането на отговорните, приготовленията за погребението и, разбира се, коронацията.

- Коронация?

- Вие вече сте крал, Ваше Величество. Ще трябва да уредим корона-цията ви, но това, естествено, може да почака докато уредим всичко останало.

- Но аз си мислех. Уайлин ми каза, че убийците са заловени.

- Той е хванал двама от тях. Аз искам да се убедя, че няма и други.

- Какво ще им се случи? - погледна към неподвижната бащина фигура. - Убийците, какво ще се случи с тях?

- Това зависи от вас, Ваше Величество. Съдбата им е във вашите ръце, освен ако не предпочитате аз да се заема с това, тъй като може да се окаже доста неприятно.

Олрик се обърна към него.

- Искам да умрат, вуйчо Пърси. Искам да страдат ужасно и сетне да умрат.

- Разбира се, Ваше Величество, разбира се. Ще се погрижа за това.

* * *

Тъмниците на замъка Есендън лежаха два етажа под земята. Подпочвена вода се процеждаше през пролуките в стените и навлажняваше камъните. Между каменните блокове имаше гъбички и мухъл покриваше вратите, столовете и кофите. Смрадта се смесваше с тази на разложение, а по коридорите ехтяха печалните писъци на обречените. Въпреки носещите се из кръчмите в Медфорд слухове, тъмниците имаха ограничен капацитет. Излишно е да се казва, че стражите успяха да намерят място за цареубийците. Разместиха затворници, за да осигурят на Ейдриън и Ройс самостоятелна килия.