Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 23

- С какво е толкова важен този предмет? - запита Ейдриън, докато се отпускаше обратно на стола. - И защо трябва да изчезне точно тази нощ?

- Чувал ли си за граф Пикъринг?

- Майстор мечоносец, шампион на Сребърния щит и Златната лавра? Има невероятно красива жена на име... Белинда, мисля. Чувал съм, че е убил поне осем човека на дуел заради това, че я погледнали. Поне така разправят.

- Необичайно добре си информиран.

- Част от работата - призна Ейдриън.

- В съревнование с мечове, графът е побеждаван единствено от Брата, ерцхерцог на Меленгар; това се случи на показния турнир в деня, ко-гато не разполагаше с меча си и бе принуден да използва резервен.

- О, точно така - Ейдриън каза колкото за себе си, толкова и за Де-Уитт. - Това е онзи със специалната рапира, без която не би се дуелирал; поне не и в истински бой.

- Да! Графът е много суеверен по отношение на това - ДеУитт замълча за момент и се размърда неловко.

- Да не си гледал жена му прекадено дълго? - запита Ейдриън.

Мъжът кимна и наведе глава:

- Предизвикан съм на дуел утре по обед.

- И искаш Ририя да открадне графския меч.

Бе твърдение, не въпрос; но ДеУитт кимна отново.

- Аз съм част от кортежа на херцог ДеЛоркан от Дагастан. Пристигнахме в Медфорд преди два дни за търговски преговори под патронажа на крал Амрат. Имаше пиршество в наша чест и Пикъринг бе там - баронът избърса нервно лицето си. - Никога не съм бил в Аврин преди; за Марибор, та аз не знаех коя е! Дори не подозирах, че му е жена: до момента, в който бях зашлевен с ръкавица.

Ейдриън въздъхна.

- Това не е лесна работа. Да се вземе ценен меч от нощн...

- А, но аз улесних нещата - каза ДеУитт. - Графът, също като мен, гостува на краля докато траят преговорите. Покоите му са близо до тези на моя херцог. По-рано днес се промъкнах в стаята му и взех меча. Наоколо имаше много хора, паникьосах се и го хвърлих в първата попаднала ми отворена врата. Трябва да бъде изваден от замъка преди графът да забележи липсата му, защото иначе лесно може да бъде намерен.

- И къде е сега?

- В кралския параклис. Не се охранява и се пада точно през залата от една празна спалня с прозорец. Мога да уредя последният да остане отворен през нощта. Също така по стената се вие бръшлян. Ще бъде лесна работа.

- Тогава защо ти не го направиш?

- Ако заловят крадци с меча, те ще изгубят само ръцете си, но ако хванат мен, репутацията ми ще бъде унищожена!

- Разбирам причината за безпокойството ти - рече язвително Ейдри-ън, но ДеУитт не усети.

- Точно така! Сега, виждайки как аз съм свършил по-голямата част от работата, вече не звучи толкова зле, нали? Преди да отговориш, позволи ми да разширя предложението с това.

С известно усилие, баронът издърпа вързопа и го сложи на масата. Металически звън се разнесе при допира на чантата с дървото.

- Вътре ще намериш сто златни тенента.

- Разбирам - отвърна Ейдриън, вперил очи в чантата и опитвайки се да диша равномерно. - И плащаш предварително?

- Естествено, не съм глупак. Зная как стават тези неща. Плащам половината сега и половината като получа меча.