Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 20

- Точно така. Спуснах Ройс в кабинета. Той отвори сейфа, сложи фалшивите писма и аз го издърпах обратно. Точно като поставяхме отрязаното на мястото му, Арчибалд и Виктор влязоха. Почакахме, за да се убедим, че няма да ни чуят. Той извади писмата веднага и беше доста забавно да се гледа реакцията му, когато откри празните пергаменти. Тогава нещата бяха станали доста шумни, така че решихме да се възползваме и се спуснахме с двойно въже в двора.

- Удивително. Казвах на Аленда, че понякога възникват проблеми по време на операция, но си нямах и представа, че всъщност казвам истината. Трябваше да искаме допълнителни разходи - вмъкна Албърт.

- Мина ми през ума - отвърна Ройс, - но нали го знаеш Ейдриън. И въпреки всичко си докарахме добра печалба.

- Чакай, така и не казахте как сте прибрали въжето, след като моите отпускачи не са проработили.

Ройс въздъхна:

- Не питай.

- Защо? - ковачът гледаше ту единия, ту другия. - Да не е тайна?

- Искат да знаят, Ройс - рече Ейдриън с широка усмивка.

Ройс се намръщи.

- Той го простреля.

- Какво? - Албърт се изправи тъй рязко, че краката му удариха пода.

- Ейдриън прекъсна въжето с друга стрела.

- Но това е невъзможно - заяви Албърт. - Никой не може да улучи въже от... колко, двеста фута... в пълен мрак!

- Имаше луна - Ройс го поправи. - Да не преувеличаваме излишно. Забравяте, че трябва да работя с него. Освен това, не е като да го е направил с един изстрел.

- Колко стрели? - запита Емералд.

- Какво, мила? - Ейдриън обърса пяната от устата си с ръкав.

- Колко стрели ти трябваха, за да прережеш въжето, глупчо?

- Бъди честен - каза му Ройс.

Ейдриън се намръщи:

- Четири.

- Четири? - рече Албърт. - Бе доста по-забележително, когато си го представях от един изстрел, но все пак...

- Мислите ли, че графът ще се досети? - Емералд се поинтересува.

- При първия дъжд, предполагам - каза Мейсън.

На вратата се почука трижди. Якият ковач се надигна от стола си и прекоси стаята.

- Кой е? - запита.

- Гуен.

Вдигна резето, отвори вратата. Влезе екзотична жена с дълга, гъста черна коса и поразяващи зелени очи.

- Хубава работа, жена да няма достъп до собствената си задна стая.

- Съжалявам, момиче - каза Мейсън, затваряйки вратата след нея, -но Ройс щеше да ме одере жив, ако бях отворил без да питам.

Гуен ДеЛанси бе загадка за Долния квартал. Имигрант в Аврин от далечна Калис, бе оцеляла в града като проститутка и гледачка. Тъмната й кожа, бадемовите й очи и високите скули бяха уникално чуждоземни. Умелото нанасяне на грим и източният акцент я правеха съблазнителна илюзия, която благородниците намираха за неустоима. И все пак Гуен не беше обикновена блудница. За три кратки години успя да натрупа печалба и купи пазарни права в окръга. Само благородниците имаха право да притежават земя, но базиргяните преотстъпваха правото на търговия. Не след дълго тя притежаваше изцяло или имаше дял в голям район от Занаятчийска и по-голямата част от Долния квартал. Публичният дом в Медфорд, по-често наричан само Дома, бе нейното най-доходоносно заведение. Въпреки разположението му, благородници от близо и далеч посещаваха скъпия бардак. Гуен се славеше с репутацията на дискретност, особено що се отнася до самоличността на мъже, които не можеха да си позволят да се разчуе, че посещават бордеи.