Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 19

- Твърде си забележим, Албърт - обясни Ейдриън. - Не можем да си позволим нашият любим аристократ да бъде завлечен в някоя тъмница, където да ти отрежат клепачите или да ти вадят ноктите, докато им разкриеш плановете ни.

- Но ако ме измъчват и аз не зная плана, как ще се спася?

- Убеден съм, че ще ти повярват след четвъртия пирон - каза Ройс с лукава усмивка.

Албърт сви лице и отпи друга голяма глътка от бирата си.

- Но вече може да ми кажете, нали? Как преодоляхте желязната врата? Като се срещах с Белънтайн, останах с впечатлението, че и джудже с пълен комплект инструменти не може да я отвори. Тя дори няма ключалка за разбиване или мандало за повдигане.

- Е, твоята информация ни беше от полза - каза Ройс. - Затова я избегнахме изцяло.

Виконтът изглеждаше объркан. Понечи да заговори, но вместо това си отряза парче говеждо.

Ройс отпи от виното си и Ейдриън заговори:

- Покатерихме се по източната кула, или по-скоро Ройс го стори и сетне ми спусна въже. Не беше толкова висока, но беше най-близо до тази, която ни интересуваше. Използвахме стрелите на Мейсън, за да свържем двете кули и сетне пропълзяхме по въжето.

- Но в кулата няма прозорци - Албърт протестира.

- Кой говори за прозорци? - намеси се Ройс. - Стрелите се закрепиха в покрива на по-високата кула.

- Мда, както казах, майсторска изработка - гордо каза Мейсън.

- Така, това ви отвежда до кулата, но как влязохте? През комина? -запита Албърт.

- Не, бе прекалено малък, освен това гореше огън - отвърна Ейдриън. - Така че използвахме второто инструментче на Мейсън (малък трион със ситни зъби) и прерязахме покрива. Всичко вървеше по план, докато Арчибалд не реши да посети кабинета си. Знаехме, че рано или късно ще напусне, затова зачакахме.

- Можехме просто да се смъкнем долу, да му прережем гърлото и вземем писмата - настоя Ройс.

- Но не ни беше платено за това - напомни му Ейдриън. Ройс под-бели очи в отговор, а другият продължи, без да му обръща повече внимание. - Както казвах, лежахме на покрива под ожесточения вятър. Копелето стоя два часа в стаята.

- Бедното ми - измърка Емералд и се сгуши в него като котка.

- Добрите новини бяха, че той извади писмата, докато ние го наблюдавахме през прорезите, така че веднага узнахме за сейфа. Сетне в двора влезе карета и никога няма да познаеш кой беше в нея.

- Маркизът е пристигнал, докато вие сте били на покрива? - запита Албърт с пълна уста говеждо.

- Да, точно тогава разписанието ни се усложни. Арчибалд напусна кулата, за да се срещне с маркиза и ние бяхме на ход.

- Значи - Емералд рече наслуки, - отворихте покрива като тиква.