Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 18

- Е, как мина снощи? - запита Емералд, докато сядаше на коляното на Ейдриън и му наливаше пенлива халба от вареното в кръчмата пиво. Нейното истинско име бе Фалина Броктън, но всички работещи в тавер-ната, или в съседния публичен дом, носеха прозвища от гледище на безопасността. Емералд, оживено и бодро сираче, бе главна сервитьорка в „Розата и бодилът“ и една от двете жени, допускани в Тъмната стая по време на среща.

- Студено - каза той, обгръщайки я през кръста. - Както и пътуването насам, така че определено се нуждая от сгряване - придърпа я към себе си и започна да я целува по врата, потъвайки в море чернокоси вълни.

- Платиха ни, нали? - запита Мейсън.

Ковачът бе започнал да си приготвя неспирно натрупваща се чиния почти в мига, в който седна. Той бе синът на някогашен превъзходен мед-фордски металоработник, но бе загубил бащината работилница заради комарджийски навици, комбинирани с лош късмет. Принуден да напусне улица Занаятчийска, попадна в Долния квартал, където изковаваше подкови и пирони, докарвайки си достатъчно за ковачницата, алкохола и храната. За Ройс и Ейдриън той имаше следните предимства: евтин, местен, мълчалив.

- И още как. Аленда Ланаклин ни плати пълните петнадесет златни тенента - каза Ройс.

- Добър улов - заяви Уинслоу, пляскайки щастливо с ръце.

- А стрелите ми как са? Закрепват ли се за тухлите? - запита Мей-

сън.

- Закрепваха се отлично - обяви Ройс. - Изваждането беше проблемът.

- Освобождаването се е прецакало? - Мейсън бе загрижен. - Но аз си мислех... е, не съм флетчър. Да бяхте отшили при такъв. Аз съм ковач. Работя със стомана, не с дърво. Трионът с фини зъби - работеше, нали? Ей това е ковашко изделие, в името на Мар! Но не и стрелите и определено не такива като тези, дет' искахте. Не, сър. Рекох аз да потърсите майстор на стрели и тъй трябваше.

- Спокойно, Мейсън - рече Ейдриън, изплувайки от буйната коса на Емералд. - Закрепването е по-важното от двете и то работеше.

-Естествено. Върховете са метални и аз си разбирам от метала. Просто съм разочарован, че освобождаването на въжето не е проработило. Как го свалихте? Не сте го оставили там, нали?

- Не можехме. Стражите щяха да го забележат при следващата обиколка - обяви Ройс.

- Тогава как го свалихте?

- Аз лично бих желал да разбера как сте свършили цялата работа -рече Уинслоу. По подобие на Ройс, той се бе облегнал назад с вдигнати крака и халба в ръка. - Никога не ми казвате подробности.

Виконт Албърт Уинслоу принадлежеше към дълга линия безимотни благородници. Преди години един от предците му бе изгубил семейното владение. Беше останала само титлата: достатъчно, за да се отворят недостъпните за простолюдието и търговците врати и малко по-добре от обикновеното баронство. Когато Ройс и Ейдриън го бяха срещнали за първи път, той все още живееше в една колнорска плевня. Двойката инвестира известна сума в карета и одежди; и той умело започна да изпълнява деликатната дейност на посредник с благородниците. Благодарение на периодично отпускана от двамата сума, той посещаваше всеки бал, празненство и церемония, претърсвайки политическия пейзаж за бизнес възможности.