Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 16

Виконтът ги преведе през дървена ограда и покрай две бараки до нещо като бледно копие на обор. Малко повече от колиба с четири отделения, всяко запълнено със сено и кофа вода.

- Така се радвам да ви видя отново, Ваше Благородие - мъжът отпред се обърна към нея.

Аленда можеше да каже само, че това беше по-едрият от двамата, но не си спомняше името му. Беше ги видяла само за кратко на уредената от виконта среща, провела се на самотен път в нощ, по-мрачна от тази. Сега, с растящата луна и смъкнатата му качулка, тя можеше да види лицето му. Висок, с недодялани черти и дрехи, но не жесток или заплашителен на вид. Бръчици, чийто източник можеше да бъде и смях, придърпваха краищата на очите му. Аленда си помисли, че поведението му е удивително бодро, дори приятелско. Не можа да не забележи, че е красив; реакция, която не очакваше по адрес на срещнат на подобно място. Бе облечен в зацапани кожени дрехи и добре въоръжен. На лявата си страна носеше къс меч с неукрасена дръжка. Отдясно носеше подобен меч, по-дълъг. На гърба му си почиваше огромно острие, дълго почти колкото него самия.

- Казвам се Ейдриън, ако сте забравили - каза той и гарнира представянето със съответстващ поклон. - А коя е прекрасната дама с вас?

- Това е Емили, моята прислужница.

- Прислужница? - Ейдриън се направи на изненадан. - С нейната изтънченост бих я взел за дукеса.

Емили наведе глава и за първи път от началото на пътуването, Ален-да я видя да се усмихва.

- Дано не сме ви накарали да ни чакате прекалено дълго. Виконтът ми каза, че заедно с Мейсън са ви правили компания?

- Да, така е.

- Господин Грамън разказа ли ви тъжната история как майка му била прегазена от безчувствена кралска карета?

- Да, стори го. И трябва да кажа...

Ейдриън вдигна ръце в шеговита защита.

- Майката на Мейсън си е жива и здрава. Живее на улица Занаятчийска в дом, значително по-добър от коптора, където се подвизава той. Никога не е готвила в „Розата и бодилът“. Той разказва тази история на всеки благородник, за да го накара да мине в защита и изпита вина. Имате извиненията ми.

- Благодаря ти. Той бе доста груб и коментарите му бяха повече от леко обезпокоителни, но сега. - Аленда спря. - Имате ли. искам да кажа, дали. Успяхте ли да ги вземете?

Ейдриън се усмихна топло, сетне, обръщайки се, се провикна през рамо към конюшнята.

- Ройс?

- Ако знаеше как се връзва правилен възел, нямаше да се забавя толкова - рече глас от вътрешността. След миг другата половина от двойката се появи и присъедини към тях.

Аленда извика спомена за него с по-голяма лекота, защото той бе по-обезпокоителният от двамата. Беше по-дребен от Ейдриън и притежаваше елегантни черти, тъмна коса и тъмни очи. Бе облечен в слоеве черно: с туника до коленете и дълга наметка, диплеща се около него като сянка. Не се виждаше нито едно оръжие. Въпреки по-дребната фигура и видимо невъоръженото състояние, Аленда изпитваше страх от него. Студените му очи, безизразното лице и лаконичните обноски излъчваха топлината на хищник.