Читать «Свещената Крипта» онлайн - страница 2

- Тази операция е по-скъпа от останалите - каза тя, след като се досети за значението на думата. - Работодателите ми искат да бъдат сигурни, че парите им се използват по предназначение.

- Заслужава си всеки един долар - каза Фернандес, захвърляйки тялото. Нямаше смисъл да го прикрива - скоро тук щеше да се напълни с хора. Той се приближи до цистерната. - А сега тръгвай. Ще се видим малко по-нататък.

Мадиракши безмълвно се върна при беемвето. Фернандес я изпрати с поглед, размишлявайки колко е жалко, че такава привлекателна фигура е похабена за толкова противна личност, и докато колата се измъкваше на заден ход от плитката канавка, той отиде до клапаните, монтирани отстрани на цистерната.

Дори след изпълняването на повечето доставки, в цистерната имаше повече от две хиляди литра гориво. Испанецът завъртя кранчето на едната зейнала стоманена дюза. Потече струя бензин. Разнесе се остра миризма, която го накара да примигне, след което той разви още повече кранчето, отдръпвайки се встрани, за да не бъде опръскан. Струйката се превърна в гейзер, който обля горските дървета.

Мъжът се качи в кабината. Двигателят все още работеше. Той освободи спирачката, натисна съединителя, за да превключи на скорост и бавно последва отдалечаващото се с бърза скорост беемве.

Цистерната с рев потегли в нощта, заливайки с бензин трупа на Джанкарло Мистрета.

На около половин километър по-нататък Фернандес забеляза фаровете на чакащото го беемве. Той отби встрани, слезе и се запъти към колата.

Мадиракши го посрещна с неприветлив поглед. Фернандес не и обърна внимание. След тази вечер оставаше само още една задача, която дори можеше да се размине, ако работодателите му бъдат достатъчно убедителни - след което щеше да се отърве и от тях, и от изродите в антуража им.

Преди да успее да закопчее колана си, колата се стрелна покрай цистерната и продължи с пълна газ обратно по пътя. Разлято кърваво петно маркираше мястото, където беше застрелян шофьорът; Мадиракши спря колата до него.

Фернандес свали прозореца. Извади запалка „Зипо” от джоба си и с едно единствено отработено движение отвори капачето и и я запали. За миг се взря в отражението си в лъскавия метал, след което метна запалката към дърветата.

Експлозивната реакция настъпи още преди тя да докосне земята. Изключително лесно запалимите изпарения, които се издигаха над бензиновия басейн, се възпламениха за миг, запращайки огнено кълбо към дърветата. Гората се озари от пожар. Подгизналото от бензина тяло на Джанкарло беше погълнато от огнения ад също толкова лесно, колкото и изсъхналите клони. Плътната стена от пламъци се устреми надолу по пътя.

Фернандес вдигна облечената си в кожена ръкавица ръка, за да предпази лицето си от жегата.

- Време е да се махаме оттук. Бързо!

Мадиракши нямаше нужда от допълнително подканяне. Колата се отдалечи с рев. Когато приближиха завоя, Фернандес погледна назад - тъкмо навреме, за да стане свидетел на мащабната експлозия на цистерната, която разкъса гората и запрати към нощното небе ослепителен оранжево-жълт гъбовиден облак. От него се посипаха пламтящи капки бензин. Миг по-късно го достигна и взривната вълна - разтърсващ удар, последван от гръмотевичния рев на всмуквания въздух, нужен за подхранването на пожара.