Читать «Залезът на полумесеца» онлайн - страница 226

След като гледа още известно време документа, Джули се обърна към нея и поклати глава.

— Да, наистина не е за вярване. Самият факт, че тези артефакти са описани в документ, който е оцелял до наши дни, е сам по себе си цяло чудо. Но да откриеш всички тези неща, и то запазени в отлично състояние — това вече наистина е повече от чудо.

— Да — кимна Съмър с усмивка, — не бива да забравяме, че поработихме здраво, но пък и извадихме голям късмет. — Искаше да каже още нещо, но видя Лорън и Пит от другата страна и каза на приятелката си: — Ела да те запозная с татко.

Тръгнаха, но Джули спря за малко пред първия експонат от сбирката за Исус — Описа, поставен зад дебело стъкло. Отдолу имаше малка табелка, на която пишеше: „Предоставено от Ридли Банистър“.

— Хубаво е отново да го видя, макар че, честно казано, съм изненадана, че господин Банистър се съгласи да го даде за изложбата — подхвърли Джули.

— Той едва не умря в кипърската пещера и смея да кажа, че това преживяване го промени. Сега е нов човек. Всъщност сам предложи да го включим в изложбата и вече се съгласи да бъде изложен завинаги в Кипър заедно с другите реликви на Исус. Разбира се, междувременно успя да напише книга и да заснеме филм — добави презрително.

Стигнаха при Пит и останалите и Съмър им представи приятелката си.

— За мен е удоволствие да се запозная с младата дама, допринесла толкова много за намирането на това историческо съкровище — каза Пит любезно.

— Моля ви, ролята ми беше съвсем нищожна — отвърна скромно Джули. — Вие със Съмър сте хората, които всъщност откриха реликвите. Особено най-впечатляващата. — И посочи урната от варовик.

— Да, урната на И. — Пит кимна. — В началото предизвика сериозна суматоха. Обаче след много внимателен анализ криптолозите, които разчетоха арамейския надпис, стигнаха до извода, че И е за Иосиф, а не за Исус. Някои смятат, че става дума за Иосиф от Ариматея, но според мен никога няма да научим със сигурност.

— И аз мисля така. Той е бил достатъчно богат, за да си позволи скъпа гробница и урна. Защо иначе Елена ще го включва в своята сбирка от реликви? Жалко, че костите са изчезнали.

— Това е загадка, която оставям на вас. Като стана дума, Съмър ми каза, че сте намерили нови следи за лорд Кичънър и „Хампшир“?

— Да, намерихме. Съмър сигурно ви е казала за писмата на епископ Лауъри, който тормози Кичънър да предаде Описа малко преди „Хампшир“ да потъне. По-късно Лауъри остава инвалид след автомобилна катастрофа и се самоубива в пристъп на депресия. Сред документите на семейството му намерих писмото, което е оставил, преди да посегне на живота си. В него признава ролята си в потопяването на „Хампшир“. Корабът е бил потопен преднамерено, защото се страхували, че Кичънър носи Описа в Русия, за да бъде направен публично достояние. В този момент войната била в застой и Англиканската църква очевидно е била ужасена от съдържанието на Описа, особено от споменаването на урната на и противоречието, което тя представлява за Възкресението.