Читать «Залезът на полумесеца» онлайн - страница 224

— Татко, добре ли си? — попита Съмър.

— Нищо ми няма — увери ги той. — Просто съм малко замаян. Помогни ми да стана.

Докато Дърк и Съмър му помагаха да стане, Джордино оглеждаше римските доспехи с усмивка. После се тупна с юмрук в гърдите и изрева:

— Здравей, цезаре!

— Да, трябва да благодаря на цезарите — каза Пит, докато сваляше шлема. После го вдигна и показа вдлъбнатината от изстреляния от Закар куршум.

— За малко да ти отнесе главата — подхвърли Ал.

Пит свали бронята от гърба си и я огледа. В метала имаше три вдлъбнатини, но куршумите не бяха успели да го пробият. Идеята му да метне и двете брони на гърба си му беше спасила живота.

— Да, римляните наистина си ги е бивало — каза той с уважение, пусна бронята на земята и се обърна към Дърк, който все още стискаше колта.

— Това оръжие ми изглежда познато.

Дърк неохотно му го подаде.

— Веднъж ми разказа как Лорън ти пратила оръжие в Монголия, скрито в изрязания том на „Моби Дик“. Имах някакво предчувствие, затова го потърсих в каютата ти. Надявам се, че нямаш нищо против.

Пит поклати глава, след това плъзна поглед по кървавите останки на Закар и отбеляза: — Добре си го подредил.

— Този бандит ръководеше нападенията в Цезарея и Ерусалим — отговори хладно Дърк, но не уточни, че арабинът бе отговорен, макар и непряко, за смъртта на Софи.

— Странно, че намери тук своя край — обади се Съмър.

— Предполагам, че твоят приятел англичанинът сигурно знае нещо по въпроса — каза Пит и посочи Банистър с пръст.

Археологът беше успял да седне и ги гледаше замаяно.

— Аз ще се заема с него — предложи Джордино. — А вие защо не видите какъв товар има на борда?

— Намерихте ли товара от Описа? — попита Съмър с надежда.

— Бях зает и не ми остана време да го търся — отвърна Пит. — Защо не помогнете на стареца да се качи на борда?

С помощта на Дърк и Съмър Пит се покатери на галерата, слязоха долу и той ги заведе до кафеза, които беше използвал за прикритие.

— Предлагам да започнем от тях — каза на децата си, взе един от по-малките, издуха дебелия слой прах, който го покриваше, и светна вътре, за да види какво съдържа. На дървото се виждаше избеляла христограма.

— Съмър! Това е Константиновият кръст!

Съмър взе фенерчето от баща си, огледа мълчаливо хризмата и кимна с плахо задоволство.

От едната страна кафезът беше счупен — там го беше улучил откосът на Закар. Пит подпъхна внимателно дулото на колта под летвата и го отвори.

Вътре имаше два износени кожени сандала. Съмър ги освети и видя малко парче пергамент, завито около единия. На него пишеше на латински: Sandalii Christus.

Никой не се нуждаеше от превод. Стояха и мълчаливо се взираха в сандалите на Христос.

Епилог

Спасителите

99.

Тълпите се бяха подредили пред „Агия София“ на безкрайна опашка. Вярващи християни стояха до благочестиви мюсюлмани — поклонници и от двете големи религии се редяха нетърпеливо и чакаха вратите на бившата патриаршеска катедрала да се отворят, за да видят с очите си изложените вътре реликви. Известната сграда, била свидетел на безброй драми през хиляда и четиристотинте години, откакто се извисяваше под небето на Константинопол и Истанбул, бе както винаги величествено спокойна. Обаче много малко събития в миналото бяха събуждали вълнение като това у хората, които сега се трупаха с надеждата, че ще могат да влязат вътре.