Читать «Залезът на полумесеца» онлайн - страница 228

Дърк-младши и Сам Левин се забавиха във фоайето, за да благодарят на прокурорите за добре свършената работа, после излязоха под лъчите на залязващото слънце. Лицата и на двамата бяха мрачни, макар да се долавяше и известно задоволство. Каквато и да беше присъдата, тя нямаше да върне Софи и останалите загинали агенти.

— Петнайсет години за съучастничество в убийството на агент Холдер в Цезарея — каза Сам. — Повече не бихме могли да искаме.

— Това ще му осигури умирачката в затвора — отговори Дърк безизразно.

— С неговото здраве се съмнявам, че ще изкара и година.

— Тогава трябва да побързаш, ако искате да го съдите и за кражба на антики.

— Всъщност вече сключихме сделка с адвокатите му. Въпреки че имахме доказуеми обвинения за търговия с крадени антики и като нищо щяхме да му увеличим присъдата, нямаше да се промени нищо.

— И какво решихте вместо това?

— Всички обвинения ще бъдат свалени, ако ни съдейства за откриване на източниците на крадените предмети в сбирката си.

— Добра сделка — отбеляза с разбиране Дърк.

— И ние сме на същото мнение — отговори Сам, докато слизаха по широките стълби към главния вход на съда. — Това малко ще ни утеши за загубите, които претърпяхме.

— Хубаво е човек да знае, че от тази гадост се е получило и нещо добро — отговори Дърк и стисна ръката на Левин. — Сам, продължавай борбата със злото. Софи би искала да продължиш нейната работа.

— Ще го направя. Желая ти всичко най-добро.

Когато Сам тръгна към паркинга, Дърк чу някой да го вика. Обърна се и видя Ридли Банистър да слиза по стълбите, подпираше се на лакиран бастун.

— Да? — каза Дърк.

— Нали имаш минутка — каза археологът, когато докуцука до него. — Исках само да ти кажа, че до началото на процеса не знаех, че имаш връзка с госпожица Елкин. Донякъде ми беше колежка, макар да не се виждахме много често. Въпреки това трябва да ти кажа, че винаги съм я смятал за изключителна жена.

— И аз съм на същото мнение — отговори тихо Дърк. — Благодаря, че участва в процеса. Твоите показания бяха в основата на осъдителната присъда.

— Знаех, че купува откраднати артефакти, но и през ум не ми е минавало, че ще използва терористи, за да обогатява сбирката си. Не е трудно човек да си изгуби ума по стари предмети и аз също имам известни грехове в това отношение. Но човек трябва да се спре навреме. Освен че ми спасихте живота, ти и твоето семейство ми показахте верния път. За това ще ви бъда вечно благодарен.

— Още колко време ще ти трябва това? — попита Дърк и посочи бастуна.

— Месец, най-много два. Лекарите в Кипър си свършиха добре работата и ме закърпиха както трябва.

— Постъпи добре, като се съгласи Описът да бъде изложен в Истанбул.

— Той е неотделима част от артефактите, които дари НАМПД — отговори Банистър. — Може би това малко ще обезщети сестра ти. Между другото, Съмър е много жизнена млада дама. Предай й, моля те, че за мен ще е чест някой ден да вечеряме заедно.

— Ще й предам. А сега какво ще правиш?

— Кивотът с каменните скрижали на Мойсей. Открих следа, че може би е скрит в една йеменска пещера. Струва ми се многообещаващо. А ти?