Читать «Залезът на полумесеца» онлайн - страница 225

Малцина от стоящите на опашката обърнаха внимание на старото зелено купе „Делайе“, спряло точно пред входа. Ако се бяха вгледали по-внимателно, може би щяха да забележат няколкото дупки от куршуми по багажника, които новият собственик на колата още не беше успял да ремонтира.

Вътре в сградата няколко ВИП лица вървяха почтително през широкия църковен неф, наречен Площад на коронациите, като се любуваха едновременно на ценните изложени находки и на извисяващия се на петдесет и три метра над главите им уникален купол. Вдясно имаше витрини, посветени на живота на Мохамед, в които бяха изложени откраднатото бойно знаме, написаните собственоръчно от пророка части от Корана и другите предмети от личната сбирка на Озден Челик.

В лявата част на църковния кораб бяха поставени витрините с реликвите на Исус, извадени от галерата в Кипър.

Десетки въоръжени пазачи започнаха да се събират около двете изложби, подготвяйки се за официалното отваряне на музея за посещения.

Джордино и Гън разговаряха с Лорън и Пит до витрината с урната. Доктор Рупе се присъедини към тях и възкликна:

— Великолепно! Направо не мога да повярвам какво направихте! Съвместна изложба за живота на Исус и Мохамед, и то на какво място!

— Със своето историческо минало на черква и музей „Агия София“, тази „Божия Премъдрост“, ни се стори най-подходящото място, където да бъдат изложени артефактите — обясни Пит. — А пък и, така да се каже, кметът на Истанбул ми беше малко задължен — добави той и намигна.

— Помогна и фактът, че нашите приятели от Кипър се съгласиха да предоставят Исусовите артефакти, докато построят подходящо помещение за постоянна експозиция — намеси се Гън.

— Не бива да се забравят и нещата на покойния господин Челик — добави Джордино.

— Да, сега реликвите на Мохамед отново принадлежат на турския народ — съгласи се Пит.

— Да, още една добре свършена работа — похвали ги Рупе. — И то с изключително значение. Страхотен нагледен урок по религиозна търпимост е да се съберат на едно място тези реликви — добави той. После се усмихна на Пит. — Знаеш ли, ако бях хазартен тип, щях да се обзаложа, че просто се опитваш да си увеличиш възможностите в задгробния живот.

— Да, никога не е лошо човек да се застрахова — отговори му Дърк-старши и му намигна.

От другата страна на църковния кораб Джули Гудиър стоеше развълнувана пред кутия, в която лежаха няколко избелели пергаментови свитъка.

— Съмър, направо не е за вярване — писмо от Исус до Петър.

Съмър се усмихна малко снизходително на ентусиазма на историчката.

— Да, отдолу дори има превод. Дава нареждане на Петър да извърши подготовка за някакво голямо събрание. Някои библейски историци смятат, че може би става дума за Проповедта на планината.