Читать «Залезът на полумесеца» онлайн - страница 216

— Татко!

В първия момент Пит реши, че е видяла прилеп или змия. Но когато проследи погледа й, видя корпуса на древен кораб.

Все едно бе хвърлил котва на пясъчната тераса и под сумрачната светлина изобщо не изглеждаше повреден. И беше древен. Носът се издигаше високо и се извиваше обратно към откритата палуба. Десетки дупки минаваха по дължината на корпуса — отворите за веслата. Весла обаче нямаше, разбира се, само от някои отвори стърчаха строшени парчета дърво.

Приближиха се към покрития с прах кораб и видяха, че единствената мачта е строшена в основата — дебелото дърво лежеше напряко на палубата. Пит плъзна лъча на фенерчето по високата кърма и видя останките на човек, рухнали върху кормилното весло.

— Галера — заключи Пит с усмивка. — При това стара, като се има предвид външният й вид. Мачтата вероятно се е строшила, когато е влязла в пещерата.

Съмър продължаваше да мълчи от страхопочитание. Най-сетне се осмели да се приближи до носа и успя да се съвземе достатъчно, за да го повика:

— Татко, ела да видиш!

Долната част на носа бе натрошена на трески. Няколко изкривени медни клина стърчаха от хоризонтална бронзова лента от двете му страни.

— Това е единствената повреда на корпуса — каза Съмър. — Вероятно няколко пъти са се ударили в скалите, преди да успеят да се промъкнат в пещерата.

— Тук вероятно е имало бронзов таран — каза Пит. Като използваше стърчащите клинове като стъпала, той се изкатери и се прехвърли през борда. И дъхът му секна. Цялата палуба беше покрита със скелети, облечени в избелели туники и роби, някои още стискаха мечове в изтлелите си длани. Наоколо бяха разпръснати щитове и копия — доказателства за края на ожесточена битка до последния човек.

— Някакви признаци, че е римска? — попита Съмър отдолу.

— Разбира се, че е римска.

Съмър замръзна. И то не толкова, защото гласът не беше на баща й, а защото беше абсолютно спокоен, дори нехаен.

Обърна се и видя от мрака да се появява Ридли Банистър с мокри до гърдите дрехи. Носеше малка видеокамера, която озаряваше пещерата с неясна синя светлина.

— О, виж ти кой дошъл! Прочутият археолог Ридли Банистър, който се представя за Бейкър — с презрение каза Съмър. — Днес носите ли си револвера?

— О, не. Всъщност това беше револверът на фелдмаршал Кичънър. Трябва да ви разочаровам, но беше празен и съвсем безопасен. — Той вдигна видеокамерата, за да я види. — Приятно ми е да ви видя отново, госпожице Пит. А сега, бъдете добра да се дръпнете, за да продължа да документирам откритието си.

— Вашето откритие? — попита тя и кръвта й кипна. — Та ти, лъжлива свиньо, не си открил нищо.

— Вече е мое. Не знам дали знаете, но съм в отлични отношения с директора на Кипърския археологически институт. Вече подписах договор за филм и книга, в случай че намеря галерата, за което така любезно ми помогнахте. Ще се погрижа да отдам дължимото и на вашия принос.

Вдигна камерата до окото си и започна да снима галерата.

— Между другото, още ли е на борда описаният в Описа товар? — попита небрежно.