Читать «Залезът на полумесеца» онлайн - страница 212

— Това трябва да е Афродита. Манастирът е издигнат върху руините на храм, посветен на нея. Художникът е изразил уважението си към мястото, преди Елена да нареди тук да бъде издигната черквата.

Тя благодари на монаха и той повлече крака към входа на манастира.

— Да, вече сме близо. Сега знаем със сигурност, че пиратските кораби са били два.

— Така, както е нарисуван, римският кораб сякаш продължава да плава и след сражението с пиратите. Отива някъде — измърмори Дърк, вторачен в рисунката. Най-накрая отстъпи от стенописа и настигна Съмър, която вече крачеше към портата.

— Предполагам, че научихме всичко, което можехме да научим тук — каза той. — Между другото, обади ли ти се Ридли Банистър?

— Ридли кой? — попита тя, докато слизаха по стълбата към паркинга.

— Ридли Банистър. Английски археолог. Каза, че те познава.

Тя го погледна неразбиращо, затова Дърк й описа срещата в манастира.

— Не го видях — каза тя накрая, но изведнъж едно подозрение се появи в главата й. — Как изглежда?

— Слаб, среден на ръст, пясъчноруса коса. Предполагам, че жените сигурно го харесват.

Съмър замръзна.

— Забеляза ли дали носи пръстен?

Дърк се замисли за момент.

— Да, мисля, че носи. На десния безименен пръст. Забелязах го, когато се здрависахме. Тежък златен пръстен е много странна форма. Прилича на средновековен.

Лицето на Съмър стана червено от гняв.

— Това е копелето, което открадна Описа от мен и Джули, като ни заплаши с оръжие. Каза, че се казва Бейкър.

— Той е известен и уважаван археолог — усъмни се Дърк.

— Уважаван? — изсъска Съмър. — Обзалагам се, че и той търси галерата.

— Един от монасите спомена, че пишел книга за Елена.

Когато стигнаха до автомобила, Съмър вече кипеше от яд. Споменът как този тип задига Описа от мазето в къщата на Кичънър още повече усилваше яростта й, което се отрази и на шофирането й. Когато излезе на главния път, изобщо не й мина през ум, че причината за нейния гняв седи в кола, която ги следи.

Когато стигнаха предградията на Лимасол, малко се успокои. А щом се озоваха на търговското пристанище, дори се окуражи.

— Щом Банистър е тук, значи галерата наистина съществува — каза на брат си.

— Поне е сигурно, че още не я е намерил — добави той.

Съмър кимна доволно. Кой знае, може наистина да бяха по-близо, отколкото си мислеха.

91.

— Вече отплуваме? — учуди се Съмър, която стоеше на мостика на „Изследовател“ и наблюдаваше как двама моряци издърпват и навиват предното въже. Беше минало по-малко от час, откакто корабът застана на лимасолския кей и двамата с Дърк се качиха на борда.

Пит — стоеше до щурвала и отпиваше от голяма чаша кафе — обясни:

— Трябва да заобиколим откъм западната страна полуостров Акротири, за да не загубим връзка с АППС-то на Руди.

— Мислех, че правите координатната мрежа със сонара на буксир?

— Използвахме го, но Руди пренастрои АППС за странично сканиране, затова сега използваме него. В момента прави голяма координатна мрежа източно от Писури. С „Изследовател“ ще покрием западната част и така ще обработим два пъти по-голяма площ.