Читать «Залезът на полумесеца» онлайн - страница 210

— Да, аз съм. Защо? — Мъжът изгледа Дърк стреснато и малко подозрително.

— Казвам се Дърк Пит. Точно сега чета последната ви книга за разкопките в Светите земи. Познах ви от снимката на обложката. Трябва да ви кажа, че много ми допадат описанията на вашите открития.

— О, така ли. Много благодаря. — Банистър му подаде ръка, но погледът му стана предпазлив. — Споменахте, че фамилията ви е Пит. Случайно да имате роднина на име Съмър?

— Да, това е сестра ми. Чака отвън. Познавате ли се?

— Мисля, че преди известно време я срещнах на една конференция. — Банистър сбърчи чело. — Какво ви води в Ставровуни?

— Наскоро Съмър намери доказателства, че Елена може да е превозила повече неща от Ерусалим, освен Кръста Господен и че тези реликви може да са изгубени тук в Кипър. Надяваме се да намерим следи от една римска галера, която е превозвала реликвите.

Сумракът в коридора скри внезапната бледност, която се разля по лицето на Банистър.

— Увлекателна възможност — отбеляза той. — Имате ли представа къде биха могли да са тези реликви?

— Започваме от едни вече известни корабни останки пред място, наречено Писури. Обаче, както тъкмо вие знаете много добре, следите отпреди две хиляди години невинаги са откриваеми.

— Да, така е. Е, аз вече трябва да тръгвам. Успех в търсенето, господин Пит.

— Благодаря. И не пропускайте да се видите със Съмър на излизане.

— Непременно.

Естествено, Банистър изобщо нямаше подобно намерение. Закрачи бързо по коридора, влезе в черквата и се измъкна през малък страничен изход. Излезе в двора, примижал на слънцето и видя Съмър, която разглеждаше един стенопис. Изчака, докато тя застана с гръб към него, пресече двора на пръсти, излезе през портата и стигна до площадката на дървената стълба, без никой да го види.

Спусна се бързо по стъпалата и едва не се спъна в просяка, преди да хукне към колата си. Подкара бързо надолу по извиващия се път, стигна до паважа, отби зад група рожкови и зачака да види Съмър и Дърк.

Секунди след като потегли от манастирския паркинг, една друга кола се стрелна към подножието на дървената стълба, спря и просякът се качи на пътническата седалка. Свали широкополата си шапка и на дясната му буза се видя дълъг белег.

— Бързо — кресна Закар на шофьора. — Не бива да го изпускаме от поглед.

90.

— Как вървят работите в клуба на младежите? — попита Съмър малко сърдито, когато Дърк излезе на двора.

— Не е чак такъв купон, както може би си мислиш.

— Някакви успехи?

Дърк й разказа за историята на черквата и изложения Кръст Господен.

— Срещнах се и с официалния летописец на манастира, но и той не можа да каже нищо повече за посещението на Елена в Кипър. Манастирът бил ограбван и опожаряван много пъти и няма запазен архив. Като теглим чертата, излиза, че никой не знае нищо за никакви други реликви, освен парченцето от кръста.

— Знаеше ли нещо за флотилията на Елена?

Дърк поклати глава.

— Всички знаят, че Елена е пристигнала и си е заминала от Кипър без никакви произшествия.

— Тогава Плавций и неговата галера трябва да са били нападнати преди нейното пристигане.