Читать «Залезът на полумесеца» онлайн - страница 211

Тя го хвана за ръката и го задърпа към една част от оградата.

— Ела да видиш нещо.

Заведе го пред три големи стенописа, нарисувани върху дълга права част от оградата. Дърк пристъпи и започна да оглежда първия. Той изобразяваше обичайните мадона и дете — Дева Мария, прегърнала малкия Иисус с ореол. Големите очи и на двете фигури и плоското им изпълнение показваха, че това е стил отпреди много векове. Следващият стенопис изобразяваше Разпятието — Исус вече увиснал на кръста, с клюмнала глава. Дърк забеляза нещо необичайно за жанра: двамата разбойници бяха нарисувани увиснали на съседни кръстове.

След това пристъпи към третия стенопис, пред който се беше изправила Съмър. На него беше нарисувана жена с корона, която сочеше към горния ъгъл на стенописа. Пръстът й показваше извисяваща се зелена планина, на чийто връх се издигаха два кръста. Геологическите особености на Ставровуни бяха ясно отразени в изображението.

— Елена? — попита Дърк.

— Няма кой друг да е — отговори сестра му. — А сега разгледай долния край.

Дърк погледна в указаната посока и видя нещо синьо, което би трябвало да представлява морето. Формите на три кораба едва се забелязваха под профила на императорската майка. Бяха нарисувани грубо, и трите бяха с общо взети еднакви размери и смесено задвижване — гребла и платна. Когато се вгледа по-внимателно, видя, че два от корабите всъщност преследват третия. Посочи преследвачите и каза:

— Този май потъва откъм кърмата, докато другият сякаш обръща към открито море.

— Погледни водещия кораб — каза Съмър.

Той започна да го оглежда. На платното му сякаш се виждаше едно голямо „Х“ и едно по-високо „Р“, което го пресичаше в средата.

— Христограмата на Константин — обясни тя. — Това е божественият символ, Хризмата, която му се присънила преди битката на Милвийския мост. Използвал я като бойно знаме и като емблема на своето управление.

— Тогава стенописът изобразява или Елена, пристигаща с ескорт… — започна той и млъкна.

— Или това е галерата на Плавций — поде сестра му, — която бяга от два пиратски кораба.

Едно отчупено парче от стенописа не позволяваше да се види точният маршрут на галерата, но ако се продължеше линията на нейното движение, ставаше ясно, че плава към сушата. Малко над хоризонта се виждаше още едно дребно изображение — гола жена излизаше от морето, а до нея плуваха два делфина.

— Нямам представа какво може да означава — призна Съмър, докато Дърк оглеждаше нарисуваното от неизвестния художник.

Точно в този момент покрай тях мина киселият монах, който беше излязъл да изпрати до портата двама френски туристи. Дърк му махна и го попита за стенописите.

— Да, много са стари. Археолозите смятат, че са от византийско време. Някои вярват, че тези стени са всъщност част от първата черква, но никой не може да каже със сигурност.

— На този последен стенопис — това Елена ли е? — попита Съмър.

— Да — кимна монахът. — Тя е пристигнала по море и си представя бъдещата черква тук на Ставровуни.

— Имате ли представа какво означава тази фигура? — продължи да пита тя и посочи голата жена.