Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 89

— Ендър никога не отстъпи — рече тя.

— Пред какво?

— Пред Питър. Пред възможността да заприлича на Питър.

Разхождаха се мълчаливо по голлинията.

— По какво би могъл Ендър да заприлича на Питър?

Валънтайн сви рамене.

— Вече ви казах.

— Но Ендър никога не е вършил подобни неща. Той просто е бил едно малко момче.

— Ние обаче и двамата го искахме. И двамата искахме да… да убием Питър.

— Оо!

— Не, това не е вярно. Никога не сме го казвали гласно. Ендър никога не е казвал, че иска да го направи. Аз… само… си го мислех. Аз си го мислех, не Ендър. Той никога не е казвал, че иска да го убие.

— А какво искаше той?

— Той просто не искаше да бъде…

— Да бъде какво?

— Питър измъчва катерички. Той ги разпъва на земята, одира ги живи и ги наблюдава, докато умрат. Той правеше това по-рано, вече не го прави. Но го правеше. Ако Ендър знаеше за това, ако Ендър можеше да го види, мисля, че той би…

— Би какво? Би спасил катеричките? Би се опитал да ги излекува?

— Не, по онова време човек не можеше да поправи нещо, което Питър бе сторил. Не можеше да се отива против волята му. Но Ендър щеше да е добър към катеричките. Разбирате ли? Щеше да ги храни.

— Но ако започнеше да ги храни, те щяха да се опитомят и тогава на Питър щеше да му е много по-лесно да ги лови.

Валънтайн отново заплака.

— Каквото и да направи човек, то винаги ще е от полза за Питър. Всичко е от полза за Питър, всичко, човек няма как да се измъкне, всичко!

— Ти помагаш ли на Питър? — попита Граф.

Тя не отговори.

— Чак толкова лош човек ли е Питър, Валънтайн?

Тя кимна.

— Питър ли е най-лошият човек на света?

— Откъде бих могла да знам? Той е най-лошият човек, когото аз познавам.

— И все пак вие с Ендър сте му брат и сестра. Имате едни и същи гени, едни и същи родители, как би могъл да бъде толкова лош, щом…

Валънтайн се обърна и му изкрещя. Изкрещя, сякаш той искаше да я убие.

— Ендър не прилича на Питър! Ендър по нищо не прилича на Питър! Освен по това, че е умен, но по нищо друго — по нищо, по нищо, абсолютно по нищо друго не прилича на Питър! По нищо!

— Ясно — рече Граф.

— Знам какво си мислиш, гадно копеле, мислиш си, че греша и че Ендър прилича на Питър. Е, добре, може би аз приличам на Питър, но не и Ендър. Винаги му казвах това, когато плачеше, много пъти съм му го казвала: ти не си като Питър, ти не обичаш да причиняваш болка на хората, ти си мил и добър и изобщо не приличаш на Питър!

— И това е истина.

Неговото съгласие я успокои.

— Точно така, по дяволите, истина е! Истина е!

— Валънтайн, ще помогнеш ли на Ендър?

— Вече не мога да направя нищо за него.

— Става въпрос за същото нещо, което винаги досега си правила за него. Просто да го успокоиш и да му кажеш, че той изобщо не обича да причинява болка на хората, че е добър и мил и че изобщо не прилича на Питър. Това е най-важното. Че изобщо не прилича на Питър.