Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 87

— Към Ендър ли?

— Разбира се.

— Какви чувства може да изпитвам към него? Та аз не съм го виждала и чувала, откакто бях на осем години.

— Д-р Лайнбъри, ще ни извините ли, моля?

Лайнбъри се ядоса.

— След като премислих, д-р Лайнбъри, реших, че ние с Валънтайн ще можем да разговаряме много по-ползотворно, ако се поразходим. Надалеч от подслушвателното устройство, което заместникът ви е инсталирал в тази стая.

За първи път Валънтайн виждаше д-р Лайнбъри онемяла. Полковник Граф отмести една картина от стената и свали оттам звукочувствителната мембрана заедно с нейния малък предавателен механизъм.

— Евтин номер — рече Граф, — но върши работа. Смятах, че знаете за него.

Лайнбъри взе устройството и се отпусна тежко на писалището си. Граф изведе Валънтайн навън.

Тръгнаха към футболното игрище. Войниците ги следваха на дискретно разстояние — разредиха се и образуваха огромен кръг, за да им осигурят възможно най-широк охраняван периметър.

— Валънтайн, нужна ни е помощ за Ендър.

— Каква помощ?

— Все още не знаем със сигурност. Искаме да ни помогнеш да разберем.

— Добре, но какво се е случило?

— Това е част от проблема. Не знаем какво се е случило.

Валънтайн не се сдържа и се засмя.

— Не съм го виждала от три години! Вие изобщо не го пуснахте през това време.

— Виж какво, Валънтайн, идването ми дотук и връщането ми до Военното училище струват повече пари, отколкото баща ти може да изкара за цял живот. Не съм дошъл случайно дотук.

— Кралят сънувал сън — започна Валънтайн. — Но забравил какво точно е сънувал. Ето защо извикал мъдреците си да му разтълкуват съня, но ако не успеели, щели да умрат. Само Данаил успял да го разтълкува, защото бил пророк.

— Четеш Библията?

— Тази година по английски учим класически произведения. Аз обаче не съм пророк.

— Бих искал да ти разкажа всичко за положението на Ендър. Но това ще отнеме часове, може би и дни, а след това ще трябва да те изпратя в затвора за опазване на тайната, защото голяма част от тази информация е строго поверителна. Така че нека видим какво можем да направим с по-оскъдна информация. Има една игра, която нашите ученици играят на компютъра. — И той й разказа за Края на света, и за стаята без изход, и за изображението на Питър в огледалото.

— Значи компютърът поставя снимката там, а не Ендър. Защо тогава не попитате компютъра?

— Компютърът няма да знае.

— Тогава аз ли трябва да знам?

— За втори път, откакто е при нас, Ендър извежда тази игра до безизходно положение. До точка, в която изглежда, че играта няма решение.

— Той реши ли първата?

— Най-накрая успя.

— Тогава му дайте време — сигурно ще реши и тази.

— Не съм сигурен, Валънтайн, брат ти е едно много нещастно малко момче.

— Защо?

— Не знам.

— Вие май не знаете много, а?

Валънтайн за миг си помисли, че мъжът може да се разсърди. Той обаче реши да се засмее.

— Така е, не знам много. Валънтайн, защо Ендър вижда непрекъснато брат ви Питър в огледалото?

— Не би трябвало. Това е глупаво.

— Защо да е глупаво?

— Защото, ако има някой, който да е пълна противоположност на Ендър, това е Питър.