Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 183

За три секунди цялата планета се взриви, превръщайки се в кълбо от нажежен прах, който се пръскаше наоколо. Изтребителите на Ендър бяха сред първите, които пострадаха — перспективата им отведнъж изчезна и сега симулаторът показваше само перспективата на междузвездните кораби, които чакаха извън-границите на сражението. Атаката бе осъществена толкова отблизо, колкото бе искал Ендър. Кълбото на взривената планета набъбваше с по-голяма скорост от тази, с която се движеха противниковите кораби. А и носеше със себе си „Докторчето“, което вече не беше толкова малко — полето му помиташе всеки кораб, който се изпречеше по пътя му, и преди да отмине нататък, го превръщаше в светла точица.

Едва в периферията на симулатора „г-н Докторът“ загуби от силата си. Два-три вражески кораба се отдалечаваха. Корабите на Ендър не експлодираха. Но там, където се бе намирал вражеският флот и планетата, която бе защитавал, не бе останало нищо. Огромната буца бързо нарасна, тъй като гравитацията придърпа надолу разхвърчалите се из пространството късове. Бе нажежена до червено и видимо се въртеше, освен това бе доста по-малка от света, който бе стоял на нейното място. По-голямата част от масата й се бе превърнала в облак, който продължаваше да се носи нагоре.

Ендър свали от главата си слушалките, от които бликаха радостните възгласи и смехът на командирите му, и едва тогава осъзна, че при него, в залата, бе не по-малко шумно. Униформени мъже се прегръщаха, смееха и крещяха, други плачеха. Някои бяха коленичили или лежаха проснати на пода и Ендър се досещаше, че са застинали в молитва. Той недоумяваше. Трябваше да са ядосани.

Полковник Граф се отдели от останалите и дойде при Ендър. По лицето му се стичаха сълзи, но той се усмихваше. Наведе се, протегна ръце и за изненада на Ендър го прегърна, притисна го здраво и прошепна:

— Благодаря, благодаря ти, Ендър. Хвала на бога, че те имаме, Ендър.

Скоро надойдоха и другите, стискаха ръката му, поздравяваха го. Опита се да проумее всичко това. В края на краищата беше ли издържал изпита? Това беше негова победа, не тяхна, и при това победа без никаква стойност, победа с измама, защо се държат така, сякаш бе спечелил достойно битката?

Тълпата се раздели и по пътеката пристъпи Мейзър Ракъм. Той дойде право при Ендър и протегна ръка.

— Ти направи най-трудния избор, момче. Всичко или нищо. Или те нас, или ние тях. Но бог е свидетел, че нямаше друг начин да успееш. Поздравления. Ти ги победи и всичко свърши.

Всичко свърши. Победил ги. Ендър не разбираше.

— Победих теб.

Мейзър се разсмя с гръмогласен смях, който изпълни залата.

— Ендър, ти никога не си играл срещу мен. Откакто ти станах противник, ти не си изиграл дори една игра.

Ендър не проумя шегата. Той бе изиграл толкова много игри и всички те му бяха стрували страшно много. Започна да го обзема гняв.

Мейзър пристъпи напред и го докосна по рамото, Ендър се дръпна. Мейзър стана сериозен и каза: