Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 182

Ендър се спусна надолу, устреми се на север, после на изток и отново надолу, все едно че не следваше никакъв план, но винаги се приближаваше по мъничко към вражеската планета. Накрая противникът започна да затяга обръча около него. Тогава, най-неочаквано, формацията на Ендър сякаш се взриви. Все едно, че корабите му потънаха в хаос. Осемдесетте изтребителя сякаш не следваха никакъв предначертан план, стреляха наслуки по противниковите кораби и си проправяха, всеки за себе си, безнадежден път в капана на бъгерите.

След неколкоминутно сражение обаче Ендър още веднъж пошепна нещо на командирите си и двайсет от оцелелите изтребители неочаквано образуваха нова формация. Сега обаче те се оказаха възможно най-далеч от най-застрашителните групи на противника. С ужасни загуби бяха успели да се промъкнат и вече бяха покрили повече от половината разстояние до противниковата планета.

Сега противникът вижда, мислеше си Ендър. На Мейзър, разбира се, му е ясно какво правя. Или може би Мейзър не може да повярва, че ще го направя. Тогава още по-добре за мен.

Малобройната флотилия на Ендър пикираше ту в една, ту в друга посока, изпращаше по два-три изтребителя напред, все едно че ще атакуват, а после отново ги връщаше. Противникът пристегна още повече обръча, като събра кораби и формации, които бяха разпръснати из цялото поле, и ги доведе за финалната операция. Противниковите формации бяха струпани най-вече в тила на Ендър, така че изходът му към открития космос бе напълно отрязан. И продължаваха да се приближават към него. Отлично, помисли си Ендър. По-близо. Елате ми по-близо.

После прошепна няколко думи и корабите полетяха стремглаво към повърхността на планетата. Това бяха кораби и изтребители напълно неподготвени, за да се справят с горещината на полета в атмосферата. Но Ендър изобщо не възнамеряваше корабите му да стигнат до атмосферата. Почти от мига, в който започнаха да се спускат, те бяха насочили своите „Докторчета“ само към един обект. Към самата планета.

Един, два, четири, седем от изтребителите му бяха уцелени. Сега всичко беше заложено на една карта — дали някой от корабите му ще оцелее достатъчно дълго, за да влезе в обсега. Няма да им е необходимо много време, щом веднъж успеят да се прицелят в повърхността на планетата. Само секунда с „г-н Доктора“. Нищо повече не искам. На Ендър му хрумна, че компютърът вероятно нямаше готовност да покаже какво ще се случи с планетата, ако „Докторчето“ я порази.

Ендър отстрани ръце от командното табло и се наведе, за да наблюдава какво ще стане. Сега, когато корабът хлътна в кладенеца на гравитацията, перспективата бе вече близо до вражеската планета. Вече сигурно е в обсег, помисли си Ендър. Трябва да е в обсег, но компютърът сигурно не може да се справи.

И тогава повърхността на планетата, която вече изпълваше половината от полето на симулатора, започна да набъбва. Експлозията изхвърли огромни късове към изтребителите на Ендър. Той се помъчи да си представи какво става във вътрешността на планетата.