Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 172

— Слез под тях, Бийн, но ако те погнат, за по-безопасно се насочи обратно към резервите. Ако ли не, застани на такова място, откъдето мога лесно да те повикам за светкавични действия. Алей, съсредоточи силите си за нападение в една точка от кълбото. Не стреляй, докато не ти кажа. Това е маневра и нищо повече.

— И при това лесна, Ендър — рече Алей.

— Да, лесна наистина, но защо да не внимаваме? Бих искал да я проведа, без да загубя нито един кораб.

Ендър групира резервите си в два отряда, които от безопасно разстояние осигуряваха прикритие на Алей. Бийн бе излязъл вече извън обсега на симулатора, но Ендър от време на време се прехвърляше на зрителната му точка, за да го държи под око.

Алей обаче бе онзи, който водеше трудната игра с противника. Той бе избрал за изтребителите си формация с очертание на куршум и сондираше кълбото на противника. Щом се доближеше, корабите на бъгерите се отдръпваха назад, сякаш за да го примамят да влезе навътре, към центъра на кълбото. Плъзнеше ли се настрани, корабите на бъгерите летяха редом с него, като се оттегляха, щом Алей ги приближаваше, и се завръщаха в кълбото, когато ги отминеше.

Маневра, оттегляне, плъзгане към друга точка на кълбото, отново оттегляне, отново маневра, след което Ендър нареди:

— Влез в кълбото, Алей.

Куршумът пое към средата на кълбото, докато Алей отвърна на Ендър:

— Знаеш, че ще ме пропуснат, ще ме заобиколят и жив ще ме изядат.

— Не обръщай внимание на кораба в центъра.

— Както кажеш, шефе.

Кълбото, разбира се, започна да се свива. Ендър включи в акцията и резервите, вражеските кораби се съсредоточиха така, че да се окажат по-близо до резервите.

— Атакувайте ги там, където са се струпали най-много кораби — нареди Ендър.

— Това противоречи на хилядолетната ни военна история — отвърна Алей, като насочи изтребителите си напред. — Би трябвало да ги атакуваме там, където имаме числено превъзходство.

— При тази симулация те очевидно нямат представа на какво е способно нашето оръжие. Този номер може да мине само веднъж, но нека го направим по-зрелищно. Стреляйте по ваше усмотрение.

Алей откри огън. Симулацията реагира красиво — първо един-два, след това десетина, а после повечето от вражеските кораби експлоадираха с ослепителна светлина, тъй като полето превземаше един по един струпалите се нагъсто противникови кораби.

— Отдръпнете се настрани — нареди Ендър.

Корабите в отдалечения край на кълбото не пострадаха от верижната реакция, но не беше трудно да се догонят и унищожат. Бийн се грижеше за онези оцелели изтребители, които се опитваха да се измъкнат в неговия край от пространството. Битката свърши. Беше се оказала по-лесна от последните им тренировки.

Когато Ендър му каза това, Мейзър само сви рамене.

— Това е симулация на истинско нашествие. Все трябва да има едно сражение, в което те да не знаят на какво сме способни. Твоята работа тепърва започва. Постарай се да не те главозамае тази победа. Много скоро ще ти отправя истинските си предизвикателства.