Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 171

— Никога не съм се опитвал да се измъквам.

— Но ще се опиташ, Ендър. Защото, ако ми се отдаде случай, ще те накълцам на дребно. Ще те удрям с каквото успея да измисля и няма да имам никаква милост, защото, когато се озовеш срещу бъгерите, те ще измислят неща, за които аз не съм успял да се досетя, а за състрадание към човешките същества при тях не може да става и дума.

— Не можеш да ме смачкаш, Мейзър.

— Оо, така ли? И защо?

— Защото съм по-силен от теб.

Мейзър се усмихна.

— Ще видим дали е така, Ендър.

Мейзър го събуди преди настъпването на утрото, часовникът показваше 03:40 и Ендър се почувства безкрайно уморен, когато с тихи стъпки последва Мейзър в коридора.

— Рано щом ляга и рано щом става — започна да рецитира Мейзър, — човек ослепява и оглупява.

Ендър беше сънувал, че бъгерите му правят вивисекция, само че вместо да режат тялото му, те режеха спомените му, показваха ги като холографии и се опитваха да ги свържат по някакъв начин. Сънят му бе много странен и Ендър все още не можеше да се отърси от него, дори като крачеше сега из тунелите към симулаторната зала. Бъгерите го измъчваха докато спеше, а Мейзър не искаше да го остави сам, когато бе буден. Притиснат и от бъгерите, и от Мейзър, за него нямаше спокойствие. Ендър се помъчи да се разсъни. Очевидно Мейзър не бе се шегувал, когато му каза, че ще го унищожи, и това, че го заставяше да играе, когато е уморен или сънлив, бе точно онзи евтин и гаден номер, който Ендър трябваше да очаква. Да, само че днес този номер нямаше да мине.

Той отиде при симулатора и установи, че неговите командири бяха вече установили връзка и го очакваха. Противникът все още не бе се показал, ето защо той ги раздели на две армии и започна пародия на сражение, като командваше едновременно и двете страни и можеше така да контролира задачата, която всеки един от командирите му трябваше да изпълни. Започнаха вяло, но скоро станаха енергични и пъргави.

И когато полето на симулатора се опразни, корабите изчезнаха и всичко изведнъж се промени. В близкия край на полето видяха обозначените с холографна светлина силуети на три междузвездни кораба от флота на човечеството. Всеки от тях щеше да има по дванайсет изтребителя. Противникът, очевидно известен за присъствието му, бе образувал кълбо с един-единствен кораб в центъра. Ендър не се заблуждаваше — в този кораб нямаше царица. Бъгерите превъзхождаха двукратно изтребителите на Ендър, но бяха групирани много по-нагъсто, отколкото бе необходимо — „г-н Докторът“ щеше да им нанесе много повече щети, отколкото противникът очакваше.

Ендър избра един кораб, активира светлинната му точка в полето на симулатора и заговори в микрофона:

— Алей, ето този е твоят. По свое усмотрение възложи командването на изтребителите на Петра и Влад.

След това Ендър възложи командването на другите два кораба и изтребителите им, като остави по един изтребител от двата кораба за Бийн.