Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 163

— Какви неща?

— Ти не си учил достатъчно психология, за да разбереш. Но ще ти кажа едно — те проумяха, че макар и да не мога да командвам никога флота и че ще умра преди флотът изобщо да пристигне при бъгерите аз оставам все пак единственият човек, способен да разбере нещата, които бях вече разбрал за бъгерите. Те проумяха, че аз съм единственият човек, който бе разгромил бъгерите по-скоро с ум, отколкото с късмет. Трябвах им тук, за да… обучавам човека, който би поел командването на флота.

— Значи те изстреляха в космически кораб и като използваха относителната скорост…

— Ме повозиха из космоса, след което направих кръгом и се върнах тук. Много скучно пътешествие, Ендър. Петдесет години в космоса. Официално за мен са минали само осем, а ми се видяха като петстотин. Но все пак ще мога да предам на следващия командир всичко, което знам.

— В такъв случай аз ли ще съм този командир?

— Нека кажем, че засега ти си най-добрата възможност.

— Но сигурно готвят и други момчета, нали?

— Не.

— Тогава аз оставам единствената възможност, така ли?

Мейзър сви рамене.

— Освен теб. Та ти все още си жив. Защо да не бъдеш ти?

Мейзър поклати глава.

— Защо не? Ти вече си ги побеждавал.

— Аз не мога да бъда този командир по много причини, всяка една от които е важна и основателна.

— Покажи ми как си победил бъгерите, Мейзър.

Лицето на Мейзър стана непроницаемо.

— Всяка друга битка си ми показвал най-малко по седем пъти. Мисля, че съм открил начин как да бъдат победени бъгерите, но ти никога не си ми показвал как всъщност си ги победил.

— Този филм се пази в дълбока тайна, Ендър.

— Знам. Аз донякъде съм го сглобил. Ти, с твоята малка резервна флотилия, и тяхната армада, онези чудовищно огромни междузвездни кораби, от чиито търбуси излитат рояците изтребители. Ти поемаш рязко към един кораб, стреляш в него, следва експлозия. Ето точно на това място епизодът свършва. След това показват само войници, които влизат в корабите на бъгерите и ги намират вече мъртви.

Мейзър се ухили.

— Толкова по въпроса за добре пазените тайни. Хайде, ела да изгледаме филма.

Във видеозалата бяха само двамата и Ендър заключи с длан вратата.

— Добре, хайде да го изгледаме.

Видеофилмът показа точно онова, което Ендър бе сглобил преди. Самоубийственият скок на Мейзър право в сърцето на противниковата формация, експлозията и след това…

Нищо. Корабът на Мейзър продължи полета си, избегна взривната вълна и се промъкна сред останалите кораби на бъгерите. Те не откриха огън по него. Не промениха курса си. Два от корабите им се сблъскаха, разнесе се взрив… ненужно сблъскване, което всеки от двамата пилоти можеше да избегне. Никой от тях обаче не направи и най-малкото усилие за това.

Мейзър форсира атаката. Промъкна се напред.

— Чакахме цели три часа — рече той. — Никой не можеше да повярва. Тогава корабите на МФ започнаха да се приближават до корабите на бъгерите. Морските пехотинци започнаха своите операции по рязането на корпусите и завземането на корабите. Камерите показваха бъгерите вече мъртви на своя пост.