Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 162

Изражението на стареца отново стана сериозно.

— Винаги ще си на ръба на загубата, Ендър, но ще побеждаваш. Ще се научиш как да побеждаваш врага. Той ще те научи на това.

Учителят стана.

— В това училище програмата на практическите занятия на по-малкия ученик винаги се е съставяла от по-голям ученик. Двамата стават неразделни другари и по-голямото момче учи по-малкото на всичко онова, което вече знае. Те винаги се сражават рамо до рамо, винаги си съперничат и винаги са неразделни. Аз избрах теб.

Когато старецът тръгна към вратата, Ендър каза:

— Но ти си твърде стар, за да си ученик.

— Човек никога не е твърде стар, за да е ученик на противника. Аз съм се учил от бъгерите. А ти ще се учиш от мен.

Когато старецът постави длан в кодовото устройство и отвори вратата, Ендър скочи във въздуха и с два крака го ритна в кръста. Удари го с такава сила, че старият човек извика и се строполи на пода.

С изкривено от болка лице старецът се надигна бавно, уловил дръжката на вратата. Като че ли не можеше да помръдне, но Ендър не му вярваше. И въпреки подозренията му, светкавичната атака на стареца го завари неподготвен. За миг Ендър се озова проснат на пода в дъното на стаята, а там, където лицето му се бе ударило в леглото, носът и устната му кървяха. Обърна се с усилие и видя стареца, който стоеше на вратата, подпрял с ръце кръста си. Старецът се усмихна.

Ендър отвърна на усмивката му.

— Учителю — рече той. — Имаш ли име?

— Мейзър Ракъм — отвърна старецът. И изчезна.

Оттогава насетне Ендър бе или с Мейзър Ракъм, или сам. Старият човек рядко говореше, но беше с него и на храна, и на занятия, и при симулатора, и в стаята му нощем. Понякога Мейзър го напускаше, но винаги когато не беше с Ендър, вратата му бе заключена и никой не идваше при него до завръщането на Мейзър. Имаше цяла една седмица, през която Ендър го наричаше Мейзър Ключаря, но Мейзър отговаряше на това име така охотно, както и на своето и изобщо не показа, че се чувства с нещо засегнат. Ендър скоро се отказа да го нарича така.

Имаше обаче и компенсации. Мейзър гледаше заедно с Ендър видеофилмите от старите битки при Първото нашествие и катастрофалното поражение на МФ при Второто нашествие. Те не бяха кърпеж от различни цензурирани филми. И тъй като главните сражения са били заснемани от различни позиции, те изучаваха стратегията и тактиката на бъгерите от различни ъгли. За първи път преподавател показваше на Ендър неща, които той не бе забелязал сам. За първи път Ендър срещаше ум, на който можеше да се възхищава.

— А ти защо не си мъртъв? Как е станало така, че все още си жив? — попита го Ендър. — Ти си водил тези сражения преди седемдесет години. А изглеждаш като че ли все още нямаш шейсет.

— Чудесата на относителността — отвърна Мейзър. — След войната ме държаха тук цели двайсет години, че ги помолих да ми възложат командването на единия от междузвездните кораби, които изпратиха към планетата на бъгерите и към техните колонии. После… им се наложи да разберат някои неща за това, как войниците реагират на стреса от сражението.