Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 161

— Добре — изпъшка Ендър. — Ти победи.

Коляното на стареца го притисна още по-болезнено.

— Откога — попита старецът с тих и дрезгав глас — трябва да съобщаваш на противника, че е победил?

Ендър не отговори.

— Аз те изненадах веднъж, Ендър Уигин. Защо не ме нападна веднага? Застана с гръб към мен само защото видът ми е кротък? Недопустимо. Нищо не си научил. Не си попаднал на свестен учител.

Сега Ендър се ядоса и не направи никакъв опит да овладее или прикрие гнева си.

— Имал съм достатъчно много учители, а откъде да предположа, че ти ще се окажеш един…

— Противник, Ендър Уигин — прошепна старецът. — Аз съм твой противник — първият, който излезе по-умен от теб. Няма учители, има противник. Никой друг освен противника не може да ти съобщи какво се готви да прави противникът. Никой друг освен противника няма да те научи как да сразяваш и побеждаваш. Само противникът може да ти покаже къде си уязвим. Само противникът може да ти покаже къде е силен. И единствените правила на играта се определят от онова, което можеш да му направиш, и от онова, което можеш да му попречиш да направи. Отсега нататък аз съм твоят противник. Отсега нататък аз съм твоят учител.

След това старецът пусна краката на Ендър. И тъй като продължаваше да притиска главата му към пода, момчето нямаше как да си опре ръцете за равновесие и краката му се удариха с трясък о пода. Усети силна болка. После старецът се изправи и позволи на Ендър да стане.

Ендър бавно присви крака и изстена от болка. За малко застана на четири крака, докато се посъвземе. После дясната му ръка се стрелна напред, за да сграбчи противника. Старецът бързо се дръпна назад и ръката на момчето остана празна, докато кракът на учителя замахна, за да улучи Ендър в брадичката.

Брадичката на Ендър обаче не беше вече там. Легнал на пода, той се търкаляше и докато единият крак на учителя бе във въздуха, двата краката на Ендър се забиха в стъпилия на пода крак на стареца. Той се строполи, но достатъчно наблизо, за да замахне и удари Ендър в лицето. Ендър не можеше да засече крак или ръка, които да оставаха неподвижни поне за миг, за да може да ги сграбчи, по гърба и ръцете му непрекъснато се сипеха удари. Ендър бе по-дребен и не можеше да се измъкне от вършеещите крака и ръце на стареца. Накрая успя да се отскубне и отстъпи бързо към вратата.

Старецът отново седеше с кръстосани крака, но от безразличието му не бе останало и следа. Той се усмихваше.

— Този път беше по-добре, момче. Но си муден. Ако действаш и с флота толкова бързо, колкото с тялото си, никой от подчинените ти няма да е в безопасност. Научи ли урока?

Ендър бавно кимна. Навсякъде го болеше.

— Добре — продължи старецът. — Тогава вече няма да ни се налага да повтаряме този двубой. Всички битки оставяме за симулатора. Сега аз ще програмирам сраженията, а не компютърът. Аз ще определям стратегията на противника ти, а ти ще се научиш как да реагираш бързо и как да откриваш какви хитрости ти е заложил врагът. Запомни, момче. Отсега нататък противникът ти е по-умен от теб. Отсега нататък противникът ти е по-силен от теб. Отсега нататък ти винаги ще си на ръба на загубата.