Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 156

— Ендър, повярвай ми, по този въпрос вече цял един век се водят спорове. Никой не знае отговора. Стигне ли се до него обаче, истинското решение е неизбежно. Ако се стигне до унищожение, нека поне се погрижим ние да сме тези, които ще оцелеят. Нашите гени няма да ни позволят да вземем друго решение. Не е възможно един биологичен вид да еволюира ако не притежава силна воля за оцеляване. Отделни индивиди може да се възпитават в саможертва но биологичният вид като цяло не може никога да реши да престане да съществува. Така че, ако успеем, ние ще избием бъгерите до един, а ако те успеят, ще ни избият нас до един.

— Колкото до мен — рече Ендър, — аз съм за оцеляването.

— Знам — каза Граф. — Ето защо си и тук.

Глава четиринайсета

Учителят на Ендър

— Всичко това ви отне доста време, Граф. Преходът не е малък, но и тримесечната отпуска май беше прекалено дълга.

— Обичам, като доставям стока, тя да е в пълна изправност.

— Някои хора почти нямат усет кога трябва да побързат. Е, добре. Става въпрос само за съдбата на света. Мен не ме пишете в сметката. Трябва да разберете нашето нетърпение. Ансибалът непрекъснато приема докладите за напредването на междузвездните ни кораби. Вече всеки ден можем да очакваме задаващата се война. Ако изобщо може да се говори за дни. А той е толкова мъничко момче.

— У него има величие. Мащабност на духа.

— А също, надявам се, и инстинкт на убиец.

— Да.

— Подготвили сме му една импровизирана учебна програма. Ще я започнем само след като я одобрите вие, разбира се.

— Ще й хвърля един поглед. Нямам претенции да познавам естеството на изучаваните предмети, адмирал Чамраджнагар. Тук съм само защото познавам добре Ендър. Така че не се опасявайте, че ще се опитвам да оспорвам качествата на вашата програма. Интересува ме само темпото.

— Какъв обем информация да заложим в програмата му?

— Не му губете времето с физика на междузвездните пътувания.

— По отношение на ансибала?

— Вече му разказах за него, както и за флотилиите. Съобщих му, че ще пристигнат на местоназначението си до пет години.

— Както изглежда, не е останало много, което ние да му съобщим.

— Можете да му разкажете за системите на въоръжението. Той трябва да знае достатъчно за тях, за да взема разумни решения.

— Аа, значи в края на краищата все пак можем да сме му полезни с нещо, колко мило. Отделихме единия от петте симулатора само за него.

— А останалите?

— Останалите симулатори ли?

— Останалите деца.

— Вие сте тук, за да се грижите само за Ендър Уигин.

— Питам от чисто любопитство. Спомнете си, по едно или друго време те всички са били мои ученици.

— А сега всички те са мои ученици. Те навлизат в тайните на флота, полковник Граф, до които вие, като войник, никога не сте имали достъп.

— Изречено от вас, това звучи като посвещаване в свещенически сан.

— То е и като бог. И като религия. Дори и онези от нас които командват чрез ансибала, дори и те знаят колко е величествен полетът между звездите. Виждам че моят мистицизъм не ви е приятен. Уверявам ви че това показва само вашето невежество. Много скоро Ендър Уигин ще знае онова, което знам аз. Той ще танцува нежния призрачен танц сред звездите. И величието, което момчето носи у себе си, ще се отприщи, ще се разкрие и ще блесне пред вселената, за да могат да го видят всички. Вие имате душа от камък, полковник Граф, но аз мога да пея и на камъка със същата лекота, с която пея и на друг певец. Можете да отидете до квартирата си и да се настаните.