Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 154
Орсън Скот Кард
— Кога ще пристигнат?
— През следващите пет години, Ендър. В щаба на МФ всичко е готово. Водещият ансибал е тук, поддържа връзка с целия ни флот, корабите са в пълна бойна готовност. Липсва ни само едно нещо, Ендър, това е бойният командир. Някой, който да знае какво да прави с всичките тези кораби, когато пристигнат на местоназначението си.
— А какво ще стане, ако никой не знае какво да прави с тях?
— Ще направим всичко възможно с най-добрия командир, с който разполагаме.
С мен, помисли си Ендър. Искат от мен да се подготвя за пет години.
— Полковник Граф, няма да успея да се подготвя навреме, за да командвам флота.
Граф сви рамене.
— Тогава направи всичко възможно. Ако не успееш да се подготвиш, ще се задоволим с командира, с който вече разполагаме.
Тези думи поуспокоиха Ендър. Но само за миг.
— Разбира се, Ендър, че не разполагаме с никакъв командир.
Ендър се досети, че това е поредният номер на Граф. Да ме накара да повярвам, че всичко зависи от мен, за да не се отпускам, за да се напрегна колкото се може повече.
Номер или не, това спокойно би могло и да е вярно. Ето защо той щеше да работи колкото се може по-усърдно. Това бе поискала от него и Вал. Пет години. Само пет години до пристигането на флота, а аз все още нищо не съм научил.
— След пет години ще бъда едва петнайсетгодишен — каза Ендър.
— Но ще караш шестнайсетата си година — рече Граф. — Всичко ще зависи от това, колко знаеш.
— Полковник Граф — рече той. — Искам само да се върна и да поплувам пак в езерото.
— След като спечелим войната — отвърна Граф. — Или след като я загубим. Ще разполагаме с още няколко десетилетия, преди да дойдат до тук, за да ни довършат. Къщата ще си стои на мястото и ти обещавам, че ще можеш да плуваш, колкото ти душа иска.
— Но все още няма да съм навършил необходимите години, за да ми е разрешен достъп до поверителна информация.
— Непрекъснато ще те държим под въоръжена охрана. Военните умеят да се справят с такива положения.
Двамата се засмяха едновременно. И Ендър трябваше отново да си напомни, че Граф само играе ролята на приятел и че цялото му поведение бе изтъкано от лъжи и измами, които целяха да превърнат Ендър в една безупречна бойна машина. Ще се превърна точно в онова оръдие, в което искате да ме превърнете, рече тихичко Ендър. Но поне няма да позволя да ме надхитрите. Ще го направя по свое собствено решение, а не защото си ме надхитрил, лукаво копеле такова.