Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 153

— И тогава разбрахме, че е възможно. Да установяваш връзка по-бързо от светлината. Това бе преди седемдесет години и когато разбрахме, че това може да се направи, ние също го направихме. Не аз, разбира се, аз дори не съм бил роден тогава.

— И как е станало възможно?

— Не мога да ти разяснявам филотичната физика. Половината от нея така и никой не я разбра. Онова, което има значение, е, че ние построихме ансибала. Официалното му име е Филотичен паралаксален мигновен комуникатор. Някой обаче измъкнал името „ансибал“ от някаква стара книга и така си остана. Но повечето хора не знаят за съществуването на тази машина.

— И това означава, че корабите биха могли да разговарят помежду си дори когато пресичат Слънчевата система, така ли? — попита Ендър.

— Това означава — отговори Граф, — че корабите могат да разговарят помежду си дори когато пресичат галактиката. А бъгерите могат да правят това без никакви ансибали.

— Значи са разбрали за своя разгром още в мига, в който са били победени — каза Ендър. — Винаги съм мислел… всички все казват, че вероятно бъгерите са проумели, че битката е свършила, едва преди двайсет и пет години.

— Такова едно твърдение предпазва хората от паника — рече Граф. — Аз ти говоря неща, които няма откъде да научиш. Знаейки ги вече, може изобщо да не напуснеш щаба на МФ. Не и преди края на войната.

Ендър се ядоса.

— Ако поне малко ме познавате, вие сте наясно, че аз мога да пазя тайна.

— Правилникът е такъв. На хората под двайсет и пет годишна възраст се гледа като на опасни по отношение на сигурността. Много е несправедливо, особено за мнозина почтени деца, но пък помага да се ограничи броят на хората, от които може да изтече някаква информация.

— И за какво изобщо е цялата тази тайнственост?

— Защото сме поели някои ужасни рискове, Ендър, и не желаем всяка информационна мрежа на Земята да критикува решенията ни. И така, след като вече разполагахме с изправен ансибал, ние незабавно го монтирахме на най-добрите си междузвездни кораби и ги изпратихме да нападнат планетите на бъгерите.

— А знаем ли къде се намират?

— Да.

— Значи не очакваме Третото нашествие?

— Самите ние сме Третото нашествие.

— Значи ние ги нападаме. Никой не говори за това. Всички си мислят, че разполагаме с огромен флот от бойни кораби, които са отрупани пред кометната защитна преграда.

— Нищо подобно. Тук ние сме напълно незащитени.

— И какво би станало, ако изпратят тук свой флот, който да ни нападне?

— В такъв случай ще сме загубени. Нашите кораби обаче не са забелязали такъв флот, нито пък следа от друг някакъв.

— Може да са се отказали да ни нападат и възнамеряват да ни оставят на мира.

— Може би. Ти си гледал видеофилмите. Би ли заложил на възможността, че ще се откажат и че ще ни оставят на мира?

Ендър продължаваше да премисля чутото.

— И корабите пътуват по цели седемдесет години…

— Някои от тях. А някои по трийсет, други по двайсет. Сега строим по-добри кораби. Учим се как да използваме възможностите на космоса малко по-добре. Но всеки космически кораб, чието строителство е приключило, е вече на път към някоя планета или преден пост на бъгерите. Всеки междузвезден кораб с кръстосвачи и бойни катери на борда си пътува към бъгерите. Пътуват вече с намалена скорост. Защото са почти пристигнали. Първите кораби, които изпратихме към по-отдалечените обекти, както и изпратените наскоро към по-близките. Изчисленията са явно доста точни. Всички те ще пристигнат в обсега на сражението в рамките на няколко месеца. За съжаление нашите най-примитивни и най-остарели кораби ще атакуват главната им планета. Но все пак те са въоръжени доста добре — разполагаме с някои оръжия, каквито бъгерите още никога не са виждали.