Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 111

Една цяла стена на трапезарията представляваше табло за резултати. Таблото в трапезарията на войниците информираше за резултатите на всяка армия през последните две години. Тук обаче таблото показваше резултатите на всеки командир. Новият командир не можеше да наследи доброто класиране на предшественика си — той се класираше само според своите собствени постижения.

Ендър имаше най-доброто класиране. Не само идеален резултат в графа „Победи и загуби“, но и по останалите показатели бе доста напред. Среден брой улучени войници, среден брой улучени противници, средна продължителност на битката — по всеки един показател той бе на първо място.

Когато бе почти привършил с обяда си, някой пристъпи зад гърба му и го докосна по рамото.

— Ще имаш ли нещо против да седна при теб? — Ендър не трябваше да се обръща, за да разбере, че това е Динк Мийкър.

— Здрасти, Динк — поздрави Ендър. — Заповядай.

— Страшен победител се извъди — заговори весело Динк. — Всички се опитваме да решим дали резултатите ти там, на таблото, са чудо, или грешка.

— Само навик — отвърна Ендър.

— Една победа не означава още навик — рече Динк. — Не се фукай. Когато си все още новак, те пращат да се биеш със слаби командири.

— Карн Карби не е на опашката на ранглистата. — И това бе вярно. Карби бе някъде по средата.

— Него го бива — каза Динк, — като се има предвид, че току-що започва. Дава надежди. А ти не даваш надежди. Даваш обещание за опасност.

— Опасност от какво? Да не би да ви дават по-малко храна, ако победя аз? Доколкото си спомням, ти беше този, който ме уверяваше, че това е само една глупава игра, която пет пари не струва.

На Динк не му хареса да използват собствените му думи срещу него, не и при тези обстоятелства.

— Ти беше този, който ме караше да ги търпя, Ендър. С теб обаче аз няма да си играя игрички. Ти не можеш да ме победиш.

— Може и да не мога — отвърна Ендър.

— Аз съм те учил — каза Динк.

— На всичко, което знам — рече Ендър. — И го знам вече наизуст.

— Поздравления — каза Динк.

— Хубаво е да знам, че все пак тук имам приятел. — Но Ендър не беше сигурен, че Динк му е все още приятел. Нито пък Динк. След няколко кухи фрази Динк се върна на масата си.

Когато привърши с обяда си, Ендър се огледа. В момента се водеха няколко незначителни разговори. Ендър мярна Бонсо, който бе сега един от най-старите командири. Роуз дьо Ноуз се бе дипломирал. Петра бе с някаква групичка в един ъгъл в дъното на помещението и нито веднъж не погледна към него. И тъй като повечето от останалите, включително и онези, с които Петра разговаряше, му отправяха от време на време по някой прикрит поглед, Ендър бе съвсем сигурен, че тя нарочно избягваше погледа му.

Ето това му е лошото, като започнеш да побеждаваш още от самото начало, помисли си Ендър. Губиш приятелите си.

Ще им дам няколко седмици, за да свикнат с тази мисъл. До следващата ми битка нещата тук ще се поуспокоят.