Читать «Островът» онлайн - страница 9

Бозуел се колебаеше; червеното му лице, широко като йоркски жанбон, издаваше крайно смущение. Той се приближи полека към Пърсел и със стеснително, леко движение, го улови за ръката. Изглеждаше сам уплашен от кощунството, което върши: за пръв път в живота си вдигаше ръка срещу офицер.

— Елате, лейтенанте — каза тихо той. И добави, почти комично срамежливо: — Ако обичате.

Бърт не дочака Пърсел да напусне палубата. Стигна с две крачки до Хънт и го удари с пестник, но не много силно и почти мило. Хънт се строполи. Моряците се смаяха от разликата между умерения удар, който повали Хънт, и тежкия пестник, убил Джими.

— Смъдж, Мак Лауд — каза Бърт, — хвърлете трупа на юнгата в морето!

Навел очи, дребничкият Смъдж не се поколеба нито за миг. Той изтича към тялото на Джими, превивайки гръб като уплашено куче. Бърт погледна Мак Лауд. Шотландецът би изтърпял да го бият заедно със Смъдж. Но не искаше да го бият сам. Намуси се от отвращение, разтърси рамене, пристъпи и улови юнгата за краката. Смъдж го улови за раменете. Свършено!

Бърт обгърна моряците със студения си поглед. Смачка ги и тоя път. Сега ще почне разплатата. Няма да пощади никого, нито дори дребничкия Смъдж, който се подчини веднага.

— Спрете! — викна нечий глас.

От люка се подаде снагата на Ричард Мезън. Моряците се изненадаха, като го видяха пак. Почти го бяха забравили. Смъдж и Мак Лауд се заковаха на място. Мезън изкачи последните стъпала, застана на палубата, отстрани с ръка, без да ги види, Бозуел и Пърсел, които се готвеха да слязат, и тръгна почти несъзнателно към Бърт. Лицето му беше вдървено и бледо, въпреки загара. Спря се на три стъпки пред Бърт, застана мирно и каза със странна тържественост:

— Със съжаление трябва да ви кажа, капитане, че ви смятам за убиец.

— Внимавайте какво говорите, мистър Мезън — отвърна спокойно Бърт. — Не ще търпя да ме клеветят. Явно е, че се касае за нещастен случай.

— Не! — възрази ясно Мезън. — Не се касае за нещастен случай, а за убийство. Вие убихте съзнателно Джими.

— Предполагам, че сте полудял — каза Бърт. — Нямах нищо против хлапето.

— Убихте го — продължи тъжно и безстрастно Мезън, — защото го обичах.

Между моряците настъпи внезапна напрегнатост. Никой досега не бе се сетил за това, но след изричане на обвинението, за всички стана ясно, че е така.

— Щом мнението ви е такова, мистър Мезън, имате право да се отнесете до съдебната власт. А пък аз ще ви съдя за клевета.

Настъпи мълчание, после Мезън заговори отново глухо, като че на себе си:

— Току-що обмислях всичко това цели десет минути в кабината си.

И тъй като замълча с разсеяно изражение, Бърт запита сухо:

— И така?

— И така — продължи Мезън със същото разсеяно изражение, — очевидно е, че ако подам тъжба, съдиите ще ви оправдаят. А след това аз ще бъда осъден за клевета, разорен от обезщетението, което ще трябва да ви заплатя, и разжалван.

— Възхитен съм от прозорливостта ви, мистър Мезън — каза Бърт. — Тъкмо така, струва ми се, ще се развият нещата.