Читать «Островът» онлайн - страница 8

— Господин капитан — каза той, — юнгата е мъртъв.

— Виждам — отвърна Бърт.

После се обърна към моряците, изгледа ги и каза съвършено спокойно:

— Хвърлете трупа в морето.

— Без опело ли, капитане? — попита смаян Бозуел.

— Чухте! — каза рязко Бърт.

Бозуел, чиято глава стигаше до гърдите на капитана, вдигна поглед към смразеното лице и разбра: Бърт предизвикваше бунт, за да го смаже още в зародиш.

Бозуел се обърна към моряците и изрева заповеднически:

— Хънт, Бейкър, хвърлете този човек в морето!

Минаха няколко секунди. Бейкър продължаваше да търка палубата, сякаш не бе чул. Грамадният Хънт направи две-три стъпки към Бозуел, клатушкайки се като мечка, но дребничкият Смъдж мина бързо зад него и му пошушна:

— Постъпи като Бейкър. Не отивай.

Хънт се спря и загледа, без да разбира, ту Бозуел, ту Бейкър с малките си бледи очи, леко зачервени в ъглите.

Лицето на Бърт приличаше на бронзова маска, застинала в неизменен израз на презрение. Със скръстени ръце и вирната глава, разкрачил широко дългите си нозе, той стоеше неподвижен като кула и гледаше отвисоко трепета на тия дребни хора, на които беше господар.

— И така, мистър Бозуел? — каза спокойно той.

Бозуел се нахвърли върху Хънт и започна да го шиба с бича. Хънт беше обикновено толкова покорен — защото нямаше достатъчно въображение, за да не се подчинява, — че никога досега не бе изпитвал ударите на бича. Той не мръдна, само бледият му, учуден поглед се местеше от Бозуел към капитана и от капитана към моряците. Бозуел удряше яростно. Струваше му се, че ударите не достигат целта си; имаше впечатление, че удря по дюшек.

— Капитане — обади се изведнъж ясният глас на лейтенант Пърсел, — ще ми позволите ли да прочета молитва над трупа на юнгата, преди да го хвърлят в морето?

Думите му паднаха сред палубата като мълния и Бозуел дори престана да удря. Пърсел бе застанал срещу Бърт, така невероятно дребен и слаб в сравнение с него, че приличаше на дете, застанало да иска капитулацията на крепост.

Няколко секунди минаха, преди Бърт да отговори. Моряците гледаха смаяни красивото, русо и строго лице на Пърсел. Набожността му беше известна, но никой не бе очаквал такава смелост от него.

— Мистър Пърсел — каза Бърт, — заповядах да хвърлят трупа в морето.

— Да, капитане — отвърна учтиво Пърсел. — Но противно на закона е…

— Законът на този кораб съм аз.

— Безспорно, капитане, вие сте единствен господар на борда… след бога.

— Заповядах, мистър Пърсел.

— Да, капитане, но не е пристойно да изпратим Джими без молитва.

Моряците изръмжаха одобрително, Бърт се обърна и ги изгледа втренчено.

— Мистър Бозуел — каза най-после той, като посочи нехайно с ръка третия офицер, — този човек е метежник. Подстрекава моряците към бунт. Арестувайте го, отведете го в трюма и го поставете в окови.

Зяпнал от изненада, Бозуел загледа капитана.

— Протестирам, капитане — каза Пърсел, без да повиши глас. — Грубо беззаконие е да се окове във вериги офицер.

— Ако този човек се съпротивлява, мистър Бозуел — заяви Бърт, — послужете си със сила.