Читать «Островът» онлайн - страница 11

Мак Лауд побледня, очите му засвяткаха, а ръката му напипа дръжката на ножа в джоба. Никой не бе дръзвал досега да оскърби родината му.

— За бога, Джон! — извика Пърсел като пристъпи към Саймън. — Прибери тия пистолети, моля ти се! Предостатъчно беди ни навлякоха тия оръжия. Освен това, много добре знаеш, че командуването се пада на мистър Мезън.

— Мистър Мезън уби капитана си — изсъска Саймън. — Значи е метежник. Няма вече право да командува кораб. Щом се върнем в Лондон, ще го предам на полицията и ще го обесят.

— Джон — извика Пърсел, изблещил ужасено очи, — не говориш сериозно!

— Дявол да те вземе и тебе, и премилостивата ти душа, мистър Пърсел! — изрева Саймън, а пистолетите затрепераха в ръцете му. — Не се доближавай, за бога, или ще ти направя червата на решето.

Пърсел се спря, слисан от омразата, която светна в погледа на втория офицер. Живели бяха като другари в продължение на осемнадесет месеца, през които Саймън не бе показал нито веднъж, че го ненавижда. Тази безпричинна омраза смая Пърсел и му отне силите да действува.

— Мистър Бозуел! — обади се пак разярено Саймън.

Бозуел го погледна, после отвърна глава и загледа въпросително Мезън. Имаше нещастното изражение на куче, принудено да избира между двама господари. Йерархическият ред налагаше да се подчинява на Мезън, но Мезън не му даваше никаква заповед: той стоеше все така неподвижен, унесен, с увиснал в ръката пистолет и очи, устремени в исполинското тяло на Бърт.

— Мистър Бозуел! — повтори Саймън, а жълтеникавото му лице се изкриви от ярост.

Бозуел погледна още веднъж Мезън, после бавно и някак неохотно тръгна към Саймън.

— Заповядайте, капитане — каза дрезгаво и глухо той, като гледаше смирено Саймън.

— Мистър Бозуел — изсъска Саймън, — научете тия мъже да се подчиняват.

Бозуел стисна в ръка бича, обърна към моряците чипоносото си лице и ги изгледа. Те отвърнаха на погледа му, без да мигнат, и той разбра какво става. Моряците не виждаха вече зад него сянката на капитана. Обаянието на Бърт не се дължеше само на силата му. Бърт беше и смел. Те го бяха виждали неведнъж да пристъпва към тях с голи ръце, докато техните стискаха в джобовете отворените ножове. Моряците чувствуваха: Бърт не сплашваше напразно. Той беше наистина готов да се бие сам срещу всички. Тази свръхчовешка смелост ги изненадваше. А Саймън беше само един дребнав офицер, който обича да мачка другите. И злината му дори беше посредствена. Екипажът не се страхуваше от него.

Бозуел трябваше да се залови най-напред с Бейкър, защото именно Бейкър бе отказал да се подчини на Бърт. Но дребният уелшец, облегнат на дръжката на четката си, го гледаше предизвикателно с черните си очи, без да мръдне и Бозуел постъпи така, както не би постъпил никога по времето на Бърт: отстъпи, мина покрай Бейкър, като се престори, че не го вижда, а след това направи веднага втора грешка: нахвърли се върху Хънт.

Хънт беше ударен вече два пъти — първия път от Бозуел, втория от Бърт. И не разбираше защо се нахвърлят пак върху него: не бе чул нито дума от заповедите на Саймън. Чувството за несправедливост нахлу в тъпия му мозък, той се озъби с гневно изръмжаване, нахвърли се върху Бозуел с пъргавина, която никой не би очаквал от такава грамада, изтръгна му бича, захвърли го и в един миг се вкопчи в него.