Читать «Островът» онлайн - страница 4

Това хитруване не отбягваше от погледа на Бозуел, но той не знаеше дали да се намеси. Боеше се от тази смяна. Тя беше най-лошата на „Блосом“. Дребният Смъдж беше истинска змия, Мак Лауд — хитър и опасен, метисът Уайт — мнителен и докачлив, Бейкър — избухлив, а останалите — безобидни. Но тия четиримата стигаха да развалят цялата пасмина. Тази мисъл го ядоса. Той излая дрезгаво и плесна с бича по пода посред моряците, като внимаваше все пак да не засегне никого.

Бърт не можеше да види от мостчето как върви миенето, но чу излайването, а от пляскането на бича разбра, че Бозуел е ударил само дъските. Той се изправи с вирната глава и втренчен поглед. Ставаше нещо необичайно. Копоят му се бе подплашил. Бърт реши да види сам и започна да заобикаля полека, за да се приближи към предната палуба, без да го забележат.

В това време юнгата Джими подаде през люка простодушната си глава. После се появи постепенно с кофа мръсна вода в ръка. От сутринта помагаше на готвача в кухнята, та това беше първата му глътка чист въздух.

Появата на юнгата отвлече вниманието на моряците. Бозуел усети това, обърна гръб и загледа морето. Мълчаливо бе дадена почивка. Като продължаваха все още да шумят, моряците се изправиха, безизразните им очи сякаш се събудиха и двама-трима от тях смигнаха на Джими, но без да му заговорят. Над пъстрите панталони се виждаха мършави голи тела, отпуснати рамене, гърбове, нашарени с дълги белези от рани.

Джими премига от слънцето, огряло палубата, огледа се бързо, помаха с лявата си ръка към моряците и без причина се засмя. Две години по-млад от Джонс и много по-дребен, той имаше детинско лице със закръглени черти, а когато се смееше, на дясната му буза се образуваше трапчинка. С мръсната кофа в ръка той тръгна към десния фалшборд, хвърли набързо поглед към спиралите пяна, които се плискаха по обковката на корпуса, и изведнъж, като вдигна глава се закова на място с разтуптяно сърце: на кръгозора, ясно очертан в утринната омара, се подаваше плосък остров, покрит с кокосови палми. Вятърът носеше мирис на листа и горящи дърва. Джими знаеше от моряците, че наближават островите Туамоту и при все че не ставаше дума да се спрат там, самият вид на сушата го очарова. Протегнал врат, полуотворил уста, той гледаше на кръгозора първия остров от южните морета, а стъкленосините му очи бяха овлажнели от щастие.

В същия миг плътно ято морски ластовици, които се бяха приближили почти до водата, литнаха, изхвърчаха невероятно бързо до марселите и започнаха да кръжат с остри крясъци около предната мачта. Джими ги проследи с поглед, като търкаше несъзнателно късите си коси, щръкнали на челото в два момчешки перчема. Той продължи така да приглажда перчемите си и да наблюдава птиците, докато кофата натежа на ръката и му напомни длъжността му; тогава направи необичайна за един юнга грешка — изля мръсната вода срещу вятъра, вместо в обратна посока. Голяма част от водата се плисна, разбира се, в лицето му и Джими се обърна, чувайки, че някой го изруга. Пред него бе застанал капитан Бърт. Няколко капки бяха изпръскали дрехата му.