Читать «Денят не съмва за нас» онлайн - страница 3

Всяка фамилиграма съдържа 20 думи. Но първата седмица с присъщата си сдържаност Софи употреби само четири: „Мисля за вас. Софи.“ Ако един ден се оженим, предполагам, че ще стигне до десет.

Истината е, че не можех да си изясня своите чувства към нея, както и тя навярно не бе в състояние да изясни нейните. Възможно е, когато й казах, че я обичам, да съм избързал, представяйки си какво бих изпитвал, ако тя ми отвърнеше с взаимност. Драга читателко, ще се съгласите, че трябва един от двамата да се нагърби с ключовата дума, иначе до никъде няма да се стигне.

От друга страна, не може да не ви е известно, че ако човек що-годе знае какво мисли, му е много по-трудно да осъзнае какво чувствува. Възможно е да съм казал на Софи, че я обичам, поради притеснението си от несигурността в отношенията ни. А пък Софи ме изслуша със скръстени на гърдите ръце, сякаш в защита, въпреки че нямаше основание да се страхува от нападение точно там. След като свърших, не каза нито дума, просто спусна мигли над очите си, както пада завеса. Понякога е много удобно да си момиче.

Осведомиха ме, че фантастичната Госпожа Майка, в чиято сянка живее моята архаична „годеница“, се била разорила от неуспешни сделки. Това не ме разочарова, дори не ме разколеба. Печеля добре, добре за двама — офицер съм във Военноморското министерство. Не флота, а министерството. Моля обърнете внимание на разликата, към нея ще се върна отново. Така че върху маншета на униформата ми са преплетени три златни нашивки, но третата е обшита с ивичка от червено кадифе, което означава, че не воювам, а само лекувам воюващите.

И именно допълнителните разходи, които моят евентуален брак със Софи би довел, ме подтикнаха да поискам служба в подводниците — привлякоха ме надбавките към заплатата.

Пресметнах, че ще получавам месечно около 20 хиляди франка. За мен това е много. За Госпожа Майката е малко. Като наблюдавах как се живее у тях, разбрах, че остатъкът от едно голямо богатство може да изхранва няколко бедни семейства.

Моето семейство се отличава с почтената си скромност — баща ми е данъчен инспектор в околностите на Бордо. Аз съм най-малкият и като виждах какви усилия струва на моите родители следването на двамата ми по-големи братя, реших да ги избавя от тежестта на нови разходи и се явих на конкурс в Медицинския институт в Бордо. Затова нося и тази униформа със златни нашивки на ръкавите. Не съм войнствен по дух и малко се опасявах от съжителството с военни. Но отблизо се оказаха дружелюбни и сърдечни, хора, с които се живее леко.

Аз съм на 31 години и оправданието ми, че обичам Софи, е нейната изключителна хубост. Но в моменти на просветление виждам ясно, че Горгоната, охраняваща моята Софи, като ме сравнява със синовете на старите приятели на покойния си съпруг, не оценява особено високо умерената ми религиозност и относителната скромност на моите доходи. А какво мисли и чувства Софи — остава загадка за мен. Между нея и мен винаги е спусната завесата на нейните мигли.