Читать «Вечна любовl» онлайн - страница 224

обичаш. Това, което си изгубила, е достатъчна жертва. Да ти отнема и

боеца… е прекалено. Както ти казах, давам ти вечен живот, докато решиш

да преминеш в Небитието по собствена воля. И имам чувството, че ще

направиш избора си, когато дойде ред на този воин да напусне земята.

Тя пусна ръката на Мери. И цялата радост, която я бе изпълвала, изчезна. Искаше й се да заплаче.

— О, по дяволите — каза тя. — Още сънувам, нали? Това е само сън.

Трябваше да се сетя…

Изпод робата долетя тих женски смях.

— Върви при своя боец, мила. Почувствай топлината на тялото му и

повярвай, че е истина.

Мери се обърна. Рейдж също се взираше невярващо във фигурата.

Тя пристъпи към него, обгърна го с ръце и чу как сърцето бие в

гърдите му.

Черната фигура изчезна, а Рейдж заговори на древния език. Думите се

редяха толкова бързо от устата му, че тя не би ги разбрала, дори ако бяха

на английски.

Молитви, помисли си. Той се молеше.

Най-сетне Рейдж спря и сведе поглед към нея.

— Позволи ми да те целуна, Мери.

— Чакай, ще ми кажеш ли, ако обичаш, какво стана току-що? И коя е

тази жена?

— После. Не мога… В момента не мога да мисля съвсем ясно.

Всъщност по-добре е да легна за малко. Струва ми се, че ще загубя

съзнание, а не искам да падна върху теб.

Тя прехвърли тежката му ръка върху раменете си и го хвана здраво

през кръста. Той се облегна на нея, а тя изпъшка от тежестта.

Веднага след като Рейдж легна, тя махна тънките бели шалове от

китките и врата му. Тогава видя, че в кръвта по краката му има светещи

искрици. Огледа черната плоча. Върху нея имаше нещо като парчета

натрошено стъкло. Или диаманти? Господи, беше стоял на колене върху

тях. Нищо чудно, че беше нарязан така.

— Какво правеше? — попита тя.

— Жалеех.

— Защо?

— Ще ти кажа по-късно.

Той я придърпа върху гърдите си и я притисна силно.

Потопена в усещането за тялото му под нейното, тя се чудеше дали е

възможно наистина да се случват чудеса. Но не просто обикновен късмет, а истински мистични чудеса. Спомни си как лекарите се щураха край нея

с резултатите от кръвните й изследвания и картоните й. Усети токовия

удар, който премина през ръката й и стигна до гърдите й, когато я

докосна облечената в черна роба фигура.

И се замисли за отчаяните молитви, които беше отправила към

небето.

Да, реши Мери. В света се случват чудеса.

Започна да се смее и да плаче едновременно, приемайки с радост

думите, с които Рейдж се опитваше да я успокои. Малко по-късно тя каза: — Само майка ми би повярвала в това.

— В какво би повярвала?

— Майка ми беше добра католичка. Вярваше в Бог, в спасението и

във вечния живот — целуна го по врата. — Така че веднага би повярвала

във всичко това. И щеше да е убедена, че Божията майка току-що е била

тук под онази черна роба.

— Всъщност, това беше Скрайб Върджин. Която може да е много

други неща, но не и майката на Исус. Поне не и според това, което знаем

от нашите предания.

Тя вдигна глава.

— Знаеш ли, мама винаги ми казваше, че ще бъда спасена, независимо

дали вярвам в Бог или не. Беше сигурна, че Божията милост няма да ме

изостави заради името, с което ме е кръстила. Често повтаряше, че всеки