Читать «Вечна любовl» онлайн - страница 225

път, когато някой ме вика или пише името ми, или си мисли за мен, аз ще

бъда защитена.

— Името ти?

— Мария. Нарекла ме е на Дева Мария.

Рейдж спря да диша. После се засмя тихо.

— Какво е толкова смешно?

Очите му бяха ярка, блестяща, зеленикава синева.

— Просто Ви… е, да, Вишъс никога не греши. О, Мери, моя

прекрасна девице, ще ми позволиш ли да те обичам, докато съм жив? И

когато премина в Небитието, ще дойдеш ли с мен?

— Да — тя го погали по бузата. — Не ти ли е неприятно, че не мога

да ти родя деца?

— Ни най-малко. Имам теб, това е единственото, което има значение.

— Нали знаеш, че винаги може да си осиновим — промърмори тя. —Вампирите изобщо осиновяват ли деца?

— Ами попитай Тормент и Уелси. Мога да ти кажа, че вече приемат

Джон като тяхно собствено дете — Рейдж се усмихна. — Ако искаш дете, ще ти намеря. А може и аз да се окажа добър баща.

— Мисля, че ще си повече от добър.

Тя се наведе да го целуне, но той я спря.

— Има още нещо.

— Какво?

— Звярът няма да си отиде. Сключих нещо като сделка със Скрайб

Върджин…

Мери се отдръпна.

— Сключил си сделка?

— Трябваше да направя нещо, за да те спася.

Тя се взря смаяна в него, после затвори очи. Той беше задвижил

нещата, той я беше спасил.

— Мери, трябваше да разменя нещо…

Тя го целуна силно и прошепна:

— О, Господи, обичам те!

— Дори ако това означава, че ще трябва да живееш със звяра? Защото

сега проклятието е постоянно. Не може да бъде отменено. Завинаги е.

— Казах ти, нямам нищо против него — засмя се тя. — Той е толкова

сладък, прилича малко на Годзила. И ще го приема като добра сделка —давам едно, получавам две.

Очите на Рейдж светнаха в бяло, когато я обърна по гръб и притисна

устни в шията й.

— Радвам се, че го харесваш — промърмори той, а ръцете му дърпаха

блузата й нагоре. — Защото и двамата ти принадлежим. Докогато ни

искаш.

— Искам ви завинаги — каза тя, предавайки се на порива. И се

потопи в насладите на любовта.

Край

Сканиране: helyg

Разпознаване и корекция: asayva