Читать «Вечна любовl» онлайн - страница 223

Лицето му изглеждаше остаряло с няколко десетилетия, откакто го

видя за последен път.

— Рейдж?

Очите му бавно се отвориха. Бяха замъглени, угаснали. Той премигна, обърнат към нея и смръщи вежди.

— Рейдж? Какво става?

Гласът й сякаш го изтръгна от унеса.

— Какво…? — той замълча. После тръсна глава, сякаш искаше да

пропъди някакво видение. — Какво правиш тук?

— Излекувана съм! Това е чудо!

Тя се втурна към него, но той отскочи встрани с вдигнати ръце, като

се оглеждаше трескаво.

— Излез оттук! Тя ще те убие! Ще си вземе всичко обратно! О, Господи, махни се от мен!

Мери се закова на място.

— За какво говориш?

— Приела си дара, нали?

— Ти откъде… знаеш за този странен сън?

— Прие ли дара?

Господи. Рейдж се бе побъркал напълно. Той се тресеше гол, бял като

платно, от коленете му течеше кръв.

— Успокой се, Рейдж — изобщо не си беше представяла разговора

така. — Не знам за какъв дар говориш. Но чуй това! Заспах, докато пак ми

правеха томография, и нещо стана с машината. Мисля, че някаква част е

изгоряла или нещо такова, не знам. Казаха, че имало някакъв блясък.

Както и да е, когато ме върнаха горе, ми взеха кръв и всичко беше

идеално. Идеално! Чиста съм! Никой няма представа какво е станало.

Сякаш левкемията просто е изчезнала, а черният ми дроб се е оправил.

Наричат ме медицинското чудо!

От нея струеше щастие. Докато Рейдж не я хвана за ръцете и ги

стисна толкова силно, че я заболя.

— Трябва да си тръгнеш. Веднага. Не бива да ме познаваш. Трябва да

си вървиш. Никога повече не се връщай тук.

— Какво?

Той започна да я бута, за да излезе от стаята, а когато тя се

възпротиви, я повлече.

— Какво правиш? Рейдж, аз не…

— Трябва да си вървиш!

— Боецо, вече можеш да спреш.

Студено ироничният женски глас спря и двамата.

Мери погледна през рамо. В ъгъла на стаята имаше дребна фигура, изцяло покрита в черно. Изпод красиво спускащите се дипли на робата й

струеше светлина.

— Моят сън — прошепна Мери. — Вие сте жената от съня ми.

Ръцете на Рейдж първо я притиснаха силно, после я отблъснаха.

— Не съм я доближавал, Скрайб Върджин. Кълна се, не съм…

— Бъди спокоен, боецо. Знам, че спази уговорката — дребната фигура

се плъзна към тях. Не пристъпваше, а се носеше през стаята. — И всичко

е наред. Само че пропусна една малка подробност за състоянието й —нещо, което не знаех, преди да се заема с нея.

— Какво?

— Пропусна да ми кажеш, че тя вече не може да има деца.

Рейдж погледна Мери.

— Не знаех.

Мери кимна и обви ръце около тялото си.

— Истина е. Аз съм безплодна. От лечението е.

— Ела тук, мила. Сега ще те докосна.

Мери пристъпи замаяна напред, когато изпод коприната се показа

ръка от светлина. Когато дланите им се докоснаха, почувства топлина, сякаш от слаб ток.

Женският глас беше дълбок и силен.

— Съжалявам, че способността ти да дадеш живот е била отнета от

теб. Винаги ме е поддържала радостта от моето творение и съм много

натъжена от това, че никога няма да държиш в ръцете си плът от твоята

плът, че никога няма да видиш очите си да те гледат от нечие друго лице, че никога няма да смесиш собствената си природа с тази на мъжа, когото