Читать «Вечна любовl» онлайн - страница 222

малкото осветено огледало. Ръцете й трепереха, когато ги притисна до

бузите си, а от устата й се чуваше кикот — особено след като колата взе

остро един завой и тя бе отхвърлена към вратата.

Когато запищяха сирени, тя се засмя още по-силно.

— Извинете, мадам — догенът хвърли поглед към нея. — Но трябва

да избегна полицията и може би това ще ви причини неудобство.

— Покажи им как се кара, Фриц.

Догенът щракна някакъв ключ и всички вътрешни и външни светлини

на колата изгаснаха. После «Мерцедес»-ът изрева, което й напомни за

онова пътуване през планината с Рейдж.

Е, само че тогава имаха фарове.

Хвана се здраво за предпазния колан и извика през оглушителния шум

на свистящите гуми:

— Кажи ми, че имаш съвършено нощно зрение или нещо такова!

Фриц й се усмихна спокойно, сякаш си бъбреха в кухнята.

— О, да, мадам. Съвършено.

Той заобиколи някакъв миниван, като сви рязко вляво и след това

прелетя като куршум по една странична улица. Настъпи рязко спирачките, за да избегне сблъсъка с един пешеходец, после, когато тясната улица се

освободи, отново настъпи газта. Премина неочаквано в лентата за

насрещно движение, профуча пред някакво такси, избегна сблъсъка с

автобус. Дори принуди шофьора на един спортен джип, голям колкото

презокеански лайнер, да се поколебае, преди да мине пред него.

Старчето беше истински художник зад волана. Е, наистина можеше да

го споходи съдбата на Джаксън Полък*, но въпреки това бе изумителен.

[* Пол Джаксън Полък (1912-1956 г.) — американски художник, основна фигура в абстракционизма. Рисува, нанасяйки боите по

нетрадиционен начин, като ги разлива, капе, плиска. Загива в

автомобилна катастрофа. Б.пр.]

«Мерцедес»-ът внезапно спря на едно място за паркиране. На

главната улица. Просто така.

Хорът от сирени стана толкова силен, че тя трябваше да крещи.

— Фриц, те ще…

Два полицейски автомобила профучаха край тях.

— Още един момент, мадам.

По улицата бързо премина още един полицейски автомобил. Фриц

потегли бавно, после продължи, увеличавайки скоростта.

— Чудесен номер, Фриц.

— Без да се обиждате, мадам, умовете на хората се манипулират

много лесно.

Докато колата летеше по шосето, тя се смееше, въртеше се на мястото

си и барабанеше с пръсти върху страничните облегалки на седалката.

Пътуването сякаш нямаше да свърши никога.

Когато стигнаха до външната двойна врата на имението, тя беше

толкова развълнувана, че наистина трепереше. И в мига, в който спряха

пред къщата, изхвърча от колата, без дори да си даде труда да затвори

врата.

— Благодаря, Фриц! — викна тя през рамо.

— Няма защо, мадам!

Мери се втурна през вестибюла, после нагоре по стълбището, като

прескачаше стъпала. Докато завиваше на горната площадка, тичайки с

всички сили, чантата й закачи една лампа. Тя моментално се върна

обратно и я изправи, преди лампата да се разбие на земята.

Смееше се на глас, когато се спусна в спалнята им…

И се закова на място.

Рейдж бе коленичил гол върху някаква черна плоча в средата на

стаята. Беше в транс. Имаше бели превръзки около врата и китките. Върху

килима капеше кръв, макар че тя не виждаше откъде.