Читать «Принцесата на Марс» онлайн - страница 20

След храната се почувствах значително укрепнал, но едновременно с това се обади и натрупаната умора. Изтегнах се на копринените покривки и скоро заспах. Спал съм вероятно няколко часа. Когато се събудих, навън цареше вече мрак. Беше ми много студено. Забелязах, че някой ме е покрил с кожа, но тя малко се е смъкнала надолу и в тъмното не можех да я придърпам над мен. Изведнъж някаква ръка ме покри грижливо, а после метна отгоре ми още една кожа.

Предположих, че моята добра фея е Сола и не сгреших. Единствено това момиче от всички зелени марсианци, с които общувах, ме дари със симпатия, учтивост и дори известна привързаност. Тя старателно се грижеше за задоволяването на нуждите ми и нейната грижливост ми спести много мъки.

Както много скоро щях да се убедя, марсианските нощи са студени, а тъй като почти няма изгрев и залез, разликите в температурата са внезапни и неприятни, както и резките преходи от светлината на деня към пълния, мрак. Нощите биват много светли или съвсем тъмни. Ако на небето няма нито една от двете луни, тънкият атмосферен слой не пропуска светлината на звездите и тогава цари непрогледен мрак. И обратното — ако двете луни са на небето, тогава цялата повърхност на Марс е обилно осветена.

Спътниците на Марс са значително по-близо до майката-планета, отколкото Луната до Земята — по-близкият от тях се намира на разстояние около пет хиляди мили, а по-далечният — на малко повече от четиринадесет хиляди, докато нашата Луна е отделена от Земята почти четвърт милион мили. По-близкият спътник обикаля Марс за малко повече от седем часа и половина, което означава, че всяка нощ може да бъде видян два или три пъти как преминава по небето като огромен метеор. По-далечният описва своята орбита около планетата за тридесет часа и петнадесет минути и заедно със своя събрат превръща нощния пейзаж на Марс в невъобразимо красива картина. Добре, че природата се е погрижила така интензивно да освежава планетата в тъмните нощи, защото зелените марсианци, раса от номади, разполагаха с извънредно примитивни и оскъдни средства за изкуствено осветление. Служеха си с факли, свещи и причудливи нафтови лампи, които сами си произвеждаха газ и светеха без фитил, давайки извънредно силна, бяла светлина. Но поради това, че добиването на нефт изисква известни усилия и че местата, където се намира, са твърде малко и са отдалечени едно от друго на големи разстояния, тези лампи се използват много рядко.

Когато Сола поправи покриващите ме кожи, заспах отново и се събудих едва на другия ден. Останалите обитатели на стаята, пет жени, още спяха, покрити с коприна и кожи. Напреко на прага лежеше, в същата поза, в която го бях оставил, звярът-пазач. Сигурно не беше помръднал нито за секунда през последните няколко часа и все така не сваляше от мен бдителните си очи. Започнах да си мисля какво би ме сполетяло, ако реша да бягам.