Читать «Принцесата на Марс» онлайн - страница 21

Винаги съм имал склонност към търсене на приключения, към изследване на нещата, които другите хора предпазливо заобикаляха, ето защо стигнах до извода, че най-сигурният начин да се убедя какви са намеренията на звяра спрямо мен ще бъде опитът да напусна стаята. Сигурен бях, че ако успея да се измъкна навън, ще бъде лесно да избягам от този ужасен звяр, като използвам неочакваната си способност, придобита на Марс — да се придвижвам с дълги скокове. Нещо повече, ако се съдеше по късите му крака, той не можеше да скача така, а сигурно и да бяга бързо. Бавно и внимателно се изправих на крака и забелязах, че моят пазач направи същото. Започнах да се премествам в посока към него, като се убедих, че ми е по-лесно да се движа, като не откъсвам стъпалата си от пода. Това ми помагаше да пазя равновесие. Колкото повече приближавах към него, толкова по-предпазливо той отстъпваше към изхода, а когато се озовах до вратата, ме пусна да мина, отмествайки се встрани. Излязох на пустата улица, а той тръгна след мен, на около десет крачки разстояние.

Вероятно неговата задача беше само да ме охранява, но когато стигнахме до края на града, звярът внезапно ми прегради пътя, издавайки странни звуци и оголвайки отвратителните си, остри зъби. Реших да се позабавлявам малко за негова сметка. Тръгнах напред и когато го задминах, подскочих във въздуха, кацайки далеч зад него и извън очертанията на града. Той се обърна светкавично и полетя към мен с възможно най-голямата скорост, която бях виждал. Мислех, че късите крака не му позволяват да се придвижва бързо, а се оказа, че ако реши да участвува в състезание със земни хрътки, щеше да изглежда така, като че ли те стоят на едно място. Както по-късно разбрах, това животно принадлежало към най-бързите на Марс и благодарение на своята интелигентност, вярност и кръвожадност било употребявано във войните, по време на лов и за охрана на своите господари, марсианците.

Разбрах бързо, че няма да успея да избягам, ако скачам само напред, затова, когато препускащият към мен звяр беше вече доста близо, направих скок назад. Тази маневра ми даде известно преимущество и така успях да стигна до града преди него и да се покатеря на един от прозорците на постройка, висока около тридесет стъпки, обърната с фасадата си към долината.

Седнах на перваза, без да поглеждам вътре и вперих очи надолу, към измамения звяр. Но моята радост трая твърде кратко, тъй като само миг по-късно огромна ръка ме сграбчи за врата и със сила ме вмъкна в стаята. Бях хвърлен на пода и успях да забележа над себе си грамадно, приличащо на маймуна същество, бяло и лишено от козина с изключение на кичура на главата му.

Схватката, в която спечелвам приятели