Читать «Принцесата на Марс» онлайн - страница 18

От момента на първия ми неуспешен опит не се опитвах да ходя с изключение на отсечките, които преодолявах, придържан за рамото от Тарс Таркас. И сега, когато понечих да тръгна, вместо това започнах да подскачам между бюрата и креслата като огромен скакалец. Ударих се доста болезнено, което предизвика сред марсианците весело оживление и затова реших отново да прибягна към пълзенето. Но на марсианците това никак не им хареса, затова бях изправен на крака доста брутално от един от ония, които се смееха на моите неуспешни опити най-гръмогласно.

Когато ме спускаше надолу, за да стъпя на краката си, в един момент се озовах лице в лице с него и тогава се реших на единственото нещо, което може да направи уважаващият себе си джентълмен, сблъсквайки се с бруталността, грубиянството и липсата на уважение спрямо правата на другите. Цапнах му един по мутрата и той рухна като зашеметен бик. Докато той идваше на себе си, гърчейки се на пода аз се отблъснах от него с крака и направих задно салто към най-близкото бюро, очаквайки, че другарите на ударения марсианец ще поискат веднага да си отмъстят. Бях решен преди да се разделя с живота си, да се бия доколкото ми позволява неравното съотношение на силите.

Моите опасения се оказаха безпочвени, тъй като другите марсианци, в първия момент ужасно изненадани, в следващия избухнаха в луд смях, от време на време подвиквайки нещо. Разбира се, тогава още не знаех, че виковете означаваха аплодисменти, но по-късно, когато се запознах с техните обичаи, разбрах, че реакцията им е означавала нещо, което при тях се среща твърде рядко — израз на искрено одобрение.

Марсианецът лежеше там, където бе паднал, и никой не се приближаваше към него. Тарс Таркас дойде при мен, хвана ме за рамото и така, без по-нататъшни произшествия, излязохме на площада. Естествено, не знаех защо излязохме навън, но скоро щеше да ми стане ясно. Най-напред няколко пъти повториха думата „сак“, после Тарс Таркас направи няколко скока, изричайки тази дума пред всеки от тях. Когато най-после се обърна към мен, разбрах за какво става дума и „сакнах“ така майсторски, че прелетях най-малко сто и петдесет фута. Този път не изгубих равновесие, а уверено стъпих на краката си. После с къси 25-30-футови скокове се завърнах при групата.

Моят скок беше наблюдаван от няколкостотин по-дребни сановници, които веднага започнаха да настояват за неговото повторение. Вождът заповяда да го направя. Но вече изпитвах глад и жажда. Реших да изискам от тези същества да изпълнят желанията на моя стомах, защото доброволно сигурно нямаше да го направят. Затова пренебрегнах заповедта „Сак!“ и всеки път, когато я повтаряха, насочвах събраните си пръсти към устата си и се гладех по корема.

Тарс Таркас и вождът размениха няколко думи, после извикаха от тълпата една млада жена, дадоха й някакви нареждания и ме подканиха да тръгна след нея. Хванах я за протегнатата ръка и ние преминахме заедно през площада към сградата на противоположната му страна.