Читать «Принцесата на Марс» онлайн - страница 109

— Сложете ръце на раменете на Джон Картър — каза принцесата, посочвайки към мен. — Това е човекът, на когото Хелиум дължи не само спасението на своята принцеса, но и успеха на днешната битка.

Офицерите ме засипаха с любезности и комплименти и както ми се стори, най-голямо впечатление им направи това, че за освобождаването на Дейа Торис и разбиването на вражеските войски край Хелиум съм успял да привлека на помощ дивите таркийци.

— На този човек трябва да благодарите повече, отколкото на мен — казах аз, посочвайки към Тарс Таркас. Това е един от прочутите вождове и воини на Барсум, Тарс Таркас, джедакът на Тарк.

Поздравиха зеления воин със същата учтивост, с която се обръщаха към мен. Огромният таркиец им отговори в същия учтив изискано дворцов стил и трябва да призная, изслушаха го с голямо учудване.

Дейа Торис се качи на флагманския кораб и беше изненадана, че аз не тръгвам с нея. Обясних й, че битката всъщност е спечелена само отчасти, защото остават сухопътните сили на Зоданга и аз не мога да изоставя Тарс Таркас, докато те не бъдат напълно разгромени.

Главнокомандващият на въздушната флота на Хелиум обеща, че всичко ще бъде така организирано, че неговите сухопътни сили ще нанесат удара в момента, в който ние атакуваме обсаждащите града зодангийци. След това корабите се разделиха и Дейа Торис триумфално се завърна в двореца на своя дядо Тардос Морс, джедака на Хелиум. Флотилията от транспортни кораби е тоатите на зелените воини изчака края на битката на известно разстояние от Хелиум и сега трябваше да се заемем с разтоварването на животните на земята. Липсваха десантни платформи и осъществяването на тази задача щеше да бъде много трудно, но нямахме друг изход. Затова полетяхме към транспортните кораби и се заловихме за работа.

Бяхме принудени да спускаме животните е въжета и това ни отне цялата останала част на нощта и половината от следващия ден. На два пъти бяхме атакувани от зодангийската кавалерия, но отбихме атаките им много лесно и без големи загуби. След настъпването на нощта нападателите се оттеглиха.

Щом последният тоат се намери на земята, Тарс Таркас даде заповед за тръгване. Разделени на три отряда, ние предпазливо се приближавахме към вражеския лагер от север, от изток и от юг.

На разстояние около миля от лагера се натъкнахме на предните им постове. Това беше сигнал за открита атака. С диви, ужасяващи крясъци, примесени с квиченето на тоатите, предчувстващи близката битка, връхлетяхме върху лагера на зодангийците.

Предполагахме, че ще успеем да ги изненадаме, но се оказа, че нападаме добре подготвени и укрепени позиции. Нашите атаки една след друга бяха отблъснати и към обяд започнах сериозно да се съмнявам в изхода на битката.