Читать «Принцесата на Марс» онлайн - страница 107

Лицето й се покри с гъста червенина.

— Сега вече можеш да говориш така, Джон Картър, а аз мога да слушам това, защото съм свободна.

— Имам да ти казвам много неща, преди отново да е станало късно. През живота си досега извърших много странности и сред тях такива, на които много хора, по-мъдри от мен, не биха се решили. Но дори и в най-смелите си мечти не съм си представял, че ще спечеля любовта на Дейа Торис, защото никога не ми се е присънвало, че някъде в Космоса съществува такава жена като принцесата на Хелиум. Не ме спира това, че си от кралски род, но е достатъчно всичко, което е извън това, за да се съмнявам на своя разсъдък, когато те моля за ръката ти.

— Този, който предварително знае отговора на своята молба, не трябва да се съмнява в нищо — каза тихо Дейа Торис. После стана и сложи ръце на раменете ми. Прегърнах я и я целунах.

И така в самия център на града, обхванат от огъня на кървавата битка, изпълнен със смърт и унищожение, Дейа Торис, принцесата на Хелиум, истинска дъщеря на Марс, обеща своята ръка на Джон Картър, храбрия капитан от Виржиния.

От кървавата сеч към радостта

Малко по-късно Кантос Кан и Тарс Таркас се върнаха с новината, че Зоданга е победена, а войските й са унищожени или взети в плен. Няколко бойни кораба успели да избягат, но в ръцете на таркийските воини попаднали хиляди търговски и военни кораби.

По-малките племена започнали плячкосването по собствена инициатива, карайки се за всеки трофей, за това решихме да съберем толкова войни, колкото бъде възможно, да натоварим колкото може повече зодангийски пленници на летателните машини и веднага да тръгнем за Хелиум.

Пет часа по-късно излетяхме от пистите на покривите на сградите със сили, наброяващи двеста и петдесет бойни кораби, носещи на борда си сто хиляди зелени воини. След нас летеше флотилия от транспортни кораби, натоварени с животни и друга плячка.

Оставихме победения град в ноктите на четиридесет хиляди воини, принадлежащи към по-малките плетена, които грабеха, убиваха и водеха помежду си борба за плячката. На около стотина места те бяха запалили огньове и над града се издигаха високи стълбове от гъст дим, сякаш някой искаше да спусне завеса над ставащите там невъобразими неща.

Рано следобед видяхме двете кули на Хелиум — пурпурната и жълтата. Скоро от лагера на обсаждащите Хелиум зодангийци в небето се издигна голяма флотилия от бойни кораби и полетя към нас. На всеки от нашите кораби издигнахме знамената на Хелиум. Но зодангийците нямаха нужда от тези знаци, за да знаят, че сме техни неприятели, защото зелените воини откриха огън срещу тях веднага щом корабите им се откъснаха от земята. Със смъртоносна точност те изпращаха към, приближаващите зодангийски кораби залп след залп.

Жителите на Хелиум разбраха, че в наше лице имат приятели и от двата града стартираха стотици кораби — бързаха да ни помогнат. Започна истинска въздушна битка, първата, на която бях свидетел.

Корабите, на които се намираха зелените воини, кръжаха над корабите на Хелиум и Зоданга, защото техните бордови батареи в ръцете на зелените хора, които не умееха да ги обслужат, бяха безполезни. Но пушките им жънеха своята кървава жътва и огънят им до голяма степен оказа влияние върху крайния изход на битката, а може би дори го предреши.