Читать «Принцесата на Марс» онлайн - страница 106

Таркийците имаха твърде много работа в центъра на залата. Започнах сериозно да се страхувам за живота на Дейа Торис и за своя. Тогава видях Тарс Таркас. Пробиваше си път към нас сред тълпата от пигмеи. Всеки удар на неговия огромен меч поваляше на земята по няколко противници наведнъж и така той се приближаваше, докато най-после се изправи на подиума до мен, сеейки опустошение и смърт.

Храбростта на зодангийците ме впечатли — никой не правеше опити да се спасява чрез бягство и борбата приключи само поради това, че единствените останали в залата живи същества, освен Дейа Торис и мен, бяха таркийците.

Саб Тан лежеше мъртъв до своя баща, а целият огромен под на залата беше осеян с труповете на зодангийски аристократи и офицери.

Първата ми мисъл след опомнянето от треската на боя беше за Кантос Кан. Оставих Дейа Торис на грижите на Тарс Таркас, взех дванадесет воини и се отправих към подземието на, двореца. Тъмничната стража се беше присъединила към битката в тронната зала, затова можахме да претърсим подземните килии, необезпокоявани от никого.

Във всеки нов коридор и помещение виках гласно името на Кантос Кан и най-накрая моите усилия се увенчаха с успех. От дъното на поредния коридор чух слаб глас. Тръгнах натам и скоро открих моя приятел, прикован към стената в най-тъмния ъгъл на една от килиите.

Като ме видя, той много се зарадва, а радостта му стана още по-голяма, когато му разказах за причината и за резултата от борбата, чиито далечни отзвуци достигнали и до неговата килия. Обясни ми, че бил заловен от въздушния патрул, преди да успее да стигне до дворцовата кула, и така и не успял да види Саб Тан.

Опитите да се изпилят веригите се оказаха неуспешни, затова, се върнах в тронната зала, за да потърся ключовете сред телата на убитите пазачи.

Имахме късмет, че още първият претърсен от мен труп се оказа този на един от тъмничарите. Скоро Кантос Кан стоеше сред нас в тронната зала.

От улиците на града долиташе ехото на оръдейни залпове, примесено с честа стрелба от лично оръжие, шум и викове. Тарс Таркас излезе навън, за да поеме общото командване на войските. Кантос Кан отиде с него като водач, зелените воини започнаха претърсване на двореца за скрити зодангийци и съкровища. Аз останах сам с Дейа Торис.

Тя седна на златния трон, а когато приближих към нея, леко се усмихна.

— Всички мъже на Земята ли са като теб? — запита тя. — Никой още не е виждал друг такъв на Барсум. Самотен, преследван, за няколко месеца ти успя да извършиш на Барсум това, което не можа никой друг: да обединиш дивите племена от пресъхналите морета и да ги направиш съюзници на червените хора.

— Обяснението е много просто — отговорих с усмивка, — не аз направих това, а любовта към Дейа Торис. Нейната сила може да твори чудеса, много по-големи от тези, които видя.