Читать «Проклета въртележка» онлайн - страница 203

Филип Джиан

Беше се смрачило. Надигнах се да запаля лампичката в ъгъла и изядох една стара, спаружена ябълка, загледан през прозореца. Не беше много късно. Часът беше приличен, за да навестиш някого.

На излизане загасих всичко, после размислих и запалих отново лампата. Тя придаваше приятна атмосфера на стаята. Помислих си, че така щеше да ме посрещне нещо хубаво. Дори се замислих дали да не мушна една пица във фурната, за да ме посрещне топъл мирис на риган. Но беше прекалено рисковано. Нищо по-лошо за едва стъпил на краката си човек от това да се озове сам вкъщи насред мирис на изгоряло.

Боб и Глория живееха на първия етаж на една къща, чиито собственици обитаваха партера. Когато пристигнах, всички прозорци на фасадата светеха. Жената беше моя почитателка. Беше към седемдесетте и винаги ме хващаше под ръка, за да ми говори за книгите, най-вече когато бях с блуза с къси ръкави. Вечер обикновено се напиваше. Всеки божи ден се носеше в прашни пеньоари и пушеше с едно дълго цигаре. Майка й прекарваше дните си на един фотьойл. Понякога тя се изправяше пред нея и я овикваше, но клетата старица беше напълно глуха. Пред мен стоеше все същият проблем: да се кача на първия етаж, без да ме хванат. Тя имаше добър слух и шансовете ми бяха едно към две или към три, според количеството, което беше изпила. Беше изчела всичките ми книги и ценеше не толкова стила, колкото по-горещите сцени.

Прескочих градинския плет и се промъкнах до входната врата. Небето беше равномерно черно, безоблачно, самият аз бях доста спокоен. Всъщност нямах някакви ясни очаквания от това си посещение, но в името на душевния ни покой бях длъжен да го направя. Все още ми тежеше, че се бе опитала да ме изгори жив. Случката още се блъскаше като отворена врата на вятър. Изчаках по улицата да мине автомобил или някой пияница да падне върху кофа за смет, после се промъкнах вътре и започнах да качвам стълбите с индианска стъпка.