Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 34

Най-накрая, след като не ѝ дойде наум с какво друго да се захване, отиде до факс машината и започна да преглежда купчината от листове. Още не ги беше сортирала, а имаше доста страници за други хора. По средата на купчината мерна страница с бланка, адресирана до нея. Към нея вървяха още две страници, и когато се вгледа в тях, първото нещо, което забеляза — както стана и при първите две писма, — беше релефно отпечатаният ветроход в горния десен ъгъл. Това писмо обаче беше по-късо от другите и тя го прочете, преди да стигне обратно до бюрото си. Последният абзац беше същият, който бе включен в статията на Артър Шендакин.

25 септември 1995 г.

Скъпа Катерин, мина месец, откакто ти писах последното писмо, но ми се стори, че той се изниза много по-бавно. Сега животът отминава като пейзаж покрай стъклото на прозорец на кола. Дишам, храня се и спя както винаги, но в живота ми като че ли няма голяма цел, която да изисква участието ми. Просто се нося по течението, като писмата, които ти писах. Не знам къде отивам, нито кога ще стигна. Дори работата не облекчава болката ми. Мога да се гмуркам за собствено удоволствие или да уча другите как да го правят, но когато се върна в магазина, той е все тъй празен без теб. Докато ти пиша това писмо, се питам кога или дали всичко това някога ще свърши.

Душата ми е празна без твоите прегръдки. Улавям се, че търся лицето ти сред хората, знам, че е невъзможно да го зърна, но го правя, без да искам. Знам, че и вечно да те търся, пак съм обречен на провал. Ти и аз си говорихме за това, какво ще се случи, ако обстоятелствата ни принудят да се разделим, но аз не мога да удържа на обещанието си, което ти дадох онази вечер. Съжалявам, Скъпа моя, но няма да намеря друга жена, която да те замести. Думите, които ти шепнех, бяха глупост и трябваше да го осъзная още тогава. Ти и само ти си била единственото нещо, което съм желал, а сега теб те няма и аз нямам никакво желание да си намеря друга. „Докато смъртта ни раздели“, прошепнахме двамата в църквата и започнах да вярвам, че тези думи ще отекват дотогава, докато дойде време и аз да си отида от този свят.

Гарет

— Диана, имаш ли една минута свободна? Искам да говоря нещо с теб.

Диана вдигна поглед над компютъра и свали очилата си за четене.

— Разбира се. Какво има?

Тереза остави трите писма върху бюрото ѝ, без да продума. Приятелката ѝ ги взе едно по едно и очите ѝ все повече се разширяваха от изненада.

— Къде намери останалите две?

Тереза ѝ разказа как се е натъкнала на тях. Когато свърши, Диана зачете безмълвно писмата. Тереза седна на стола срещу нея.

— Така значи — заговори Диана, когато остави последното писмо, — пазила си всичко в тайна, а?

Тереза само сви рамене и Диана продължи:

— Но те вълнува още нещо, освен това, че си намерила още писма, нали така?