Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 26

Беше секретарката в приемната на редакцията.

— Здравей, Тереза! Не съм забравила, че ме помоли да не те свързвам и изпълних молбата ти, но да ти кажа право, никак не ми беше лесно — днес те търсиха около шейсет пъти. Телефонът направо прегря.

— Кой ме търси сега?

— Една жена, която звъни за пети път днес и каза, че се е обаждала два пъти и миналата седмица. Не си казва името, но вече я познавам по гласа. Настоява да говори с теб.

— Можеш ли да я помолиш да остави името си?

— Опитах, но тя настоява на своето. Готова била да изчака на телефона, докато имаш минута време да я изслушаш. Казва, че се обажда от друг щат и трябвало обезателно да говори с теб.

Тереза се позамисли за миг и погледна екрана пред себе си. Материалът ѝ беше почти готов, оставаше да се допишат още два абзаца.

— Защо не я помолиш да си остави телефона и аз ще ѝ се обадя?

— И да я помоля, няма да ми го каже. Много уклончиво отговаря.

— Разбра ли за какво ме търси?

— Нямам представа. Но говори смислено. Не е като повечето други, които се обаждаха днес. Един мъж дори ми направи предложение за женитба.

Тереза се разсмя.

— Добре, кажи ѝ да изчака. След малко ще вдигна телефона.

— Добре.

— На коя линия е?

— На пета.

— Благодаря.

Тереза довърши бързо материала си. Смяташе да го препрочете веднага щом приключи с телефонния разговор. Вдигна слушалката и натисна бутона за пета линия.

— Ало?

Последва кратко мълчание. После мек, мелодичен женски глас попита:

— Тереза Осбърн ли е?

— Да, същата. — Тереза се облегна назад и започна да усуква тънък кичур от косата си.

— Вие ли написахте колонката с писмото в бутилка?

— Да. С какво мога да ви бъда полезна?

Жената отново замълча. Тереза чуваше дишането ѝ и предположи, че умува какво да отговори. След малко попита:

— Може ли да ми кажете имената в писмото?

Тереза затвори очи и престана да навива кичура си. Още една любителка на сензации, помисли си тя. Отмести отново поглед към екрана и започна да преглежда материала си.

— Не, не мога, съжалявам. Не желая тази информация да става обществено достояние.

Жената отново се смълча и търпението на Тереза започна да се изчерпва. Продължи да изчита първия абзац на екрана. Гласът от другия край на линията изненадващо настоя:

— Моля ви, трябва да ги науча.

Тереза отмести поглед. Долови неподправена искреност в гласа. И още нещо, но не можеше да определи какво точно.

— Съжалявам — повтори Тереза. — Наистина не мога.

— Тогава ще ми отговорите ли на един въпрос?

— Зависи.

— Писмото до Катерин ли е адресирано и от Гарет ли е подписано?

Вниманието на Тереза изведнъж се изостри и тя седна стегнато на стола.

— Кой се обажда? — попита тя с внезапна настойчивост и още преди да довърши мисълта си, знаеше, че жената ще узнае истината.

— Кажете ми, това ли са имената?