Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 154

— Не разбирам… Всъщност той е добре, нали?

— Тереза… — заговори Джеб и в очите му бликнаха сълзи. — Вчера сутринта са го намерили.

— В болница ли е?

— Не.

— Къде е тогава? — попита тя, отказвайки да приеме онова, което започна да предполага.

Джеб не отговори.

И тогава дишането ѝ изведнъж стана тежко. Започвайки от ръцете, след малко цялото ѝ тяло се разтрепери.

— Гарет! Какво ли се е случило? — запита се тя. — Защо не си тук?

Джеб наведе глава, за да прикрие сълзите си, но тя го чу как ги преглъща.

— Тереза…

— Къде е той? — настоя тя и скочи на крака. Чу столът да пада зад нея като от далечно разстояние.

Джеб я погледна безмълвен. После с едно движение избърса сълзите си с опакото на ръката си.

— Вчера сутринта са намерили тялото му.

Тя почувства, че гърдите ѝ се стягат, сякаш се задушава.

— Той е мъртъв, Тереза.

На плажа, откъдето беше започнало всичко, Тереза се отдаде на спомените от изминалата година.

Погребаха го до Катерин в малко гробище близо до дома му. Джеб и Тереза стояха един до друг по време на погребалната служба, заобиколени от хора, в чийто живот бе имал място и Гарет — приятели от гимназията, бивши негови курсисти по подводен спорт, продавачите в магазина му. Церемонията беше обикновена и макар че бе започнало да вали в момента, в който свещеникът завърши словото си, хората останаха дълго край гроба му.

Софрата след погребението бе сложена в дома на Гарет. Един по един хората идваха, поднасяха съболезнованията си и споделяха спомени за него. Когато всички се разотидоха и Джеб и Тереза останаха сами, Джеб извади една кутия от гардероба и помоли Тереза да седне, за да разгледат заедно съдържанието ѝ.

В кутията имаше стотици снимки. През следващите няколко часа пред Тереза се разгърнаха мигове от детството и юношеството на Гарет — онези периоди от живота му, които само си бе представяла. Последваха и снимки на по-късните му години — в гимназията, в колежа, на възстановената „Хепънстанс“, Гарет пред обновения магазин в деня на откриването му… Забеляза, че на всяка снимка той бе неизменно усмихнат. А и облеклото му бе също неизменно. Освен на снимките, правени по специален случай, на останалите беше облечен по един и същ начин — или с джинси, или с къси панталони, обикновена риза и кецове на бос крак.

Имаше и над десетина снимки на Катерин. Отначало Джеб като че ли се притесни, като я видя, че ги разглежда, но колкото и да беше странно, те нито я натъжиха, нито я разгневиха. Тя ги прие просто като част от друго време в живота му.

По-късно, когато разглеждаха последните няколко снимки, Тереза видя онзи Гарет, в когото се бе влюбила. Особено ѝ направи впечатление една снимка и тя я задържа по-дълго време. Като забеляза изражението ѝ, Джеб поясни, че била правена в Деня за отдаване почит на загиналите във войните, няколко седмици преди бутилката да бъде изхвърлена на брега на Кейп Код. На нея Гарет стоеше на задната веранда и изглеждаше точно така, както в деня, когато за първи път отиде в дома му.