Читать «Любов» онлайн - страница 168
Елиф Шафак
— Трябва да изляза — казах.
— Не можеш да излезеш — спря ме Кимя с глас, който сякаш не беше нейният. — Какво ще си помислят хората, ако си тръгнеш точно сега? Ще разберат, че не съм ти станала жена. И ще решат, че аз съм виновна.
— Как така си виновна ти? — прошепнах едва ли не на себе си, понеже знаех за какво намеква.
Кимя извърна очи и изпелтечи нещо, което не разбрах, сетне добави тихо:
— Ще си помислят, че не съм била девствена. И аз ще живея посрамена.
Кръвта ми кипна, задето обществото налага на членовете си такива смехотворни правила. Тези кодекси на честта бяха свързани не толкова с хармонията, сътворена от Бога, колкото с реда, отстояван от хората.
— Що за глупост. Всички да си гледат работата — възразих аз, ала знаех, че Кимя е права.
Грабнах с едно-единствено бързо движение ножа до нара. Видях как върху лицето на Кимя за миг се мярва паника, бавно изместена от изражението на човек, който е изправен пред тъжни обстоятелства и се примирява с тях. Срязах без колебание лявата си длан. Кръвта ми закапа по чаршафа, където останаха тъмночервени петна.
— Просто им дай чаршафа. Това ще им затвори устата, а името ти ще остане чисто и неопетнено, каквото трябва да бъде.
— Много те моля, почакай! Не си отивай — проплака Кимя. Стана от леглото, но понеже не знаеше какво да прави, повтори още веднъж: — Сега съм твоя жена.
В онзи миг разбрах каква ужасна грешка съм допуснал, като съм се оженил за нея. Излязох със страшно главоболие в нощта. Човек като мен не бива изобщо да се жени. Не бях създаден да изпълнявам съпружески задължения. Виждах го ясно. Онова, което ме натъжаваше, бе цената на това познание.
Прииска ми се силно да избягам от всичко — не само от тази къща, от този брак, от този град, но и от тялото, което ми беше дадено. Но бях като закотвен тук от мисълта, че на другата сутрин ще видя Руми. Не можех да го изоставя още веднъж.
Бях хванат като в капан.
Аладин
Бракът на Кимя… Принуден да взема решение, за което, както знаех, след време щях да съжалявам горчиво, си замълчах и не възразих открито срещу него. Но в деня, когато беше сватбата й с Шамс, се събудих с болка, каквато не бях усещал никога дотогава. Седнах в леглото и се опитах да си поема въздух като удавник, после, подразнен, че съм затънал в самосъжаление, се ударих няколко пъти по лицето. От устните ми се отскубна сподавена въздишка. И именно покрай този звук разбрах, че вече не съм син на баща си.
Нямах си майка. Нямах баща. Нямах брат. Нямах и Кимя. Бях сам-самичък на целия свят. За една нощ се бе изпарило малкото уважение, което още изпитвах към татко. Кимя му беше като дъщеря. Мислех, че той я обича. Но както личеше, баща ми обичаше само един човек: Шамс от Тебриз. Можеше да даде Кимя за жена точно на него? Всички виждаха, че от Шамс ще стане ужасен съпруг. Колкото повече мислех, толкова повече осъзнавах, че за да му бъде сигурен Шамс, баща ми е жертвал щастието на Кимя, а заедно с нейното и моето.
