Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 91

— Нищо не е абсолютно задължително, когато става дума за еволюция, нали знаеш? — каза Лиа. — Допустими са многобройни разновидности и само най-успешните се запазват в следващите поколения. Вярно е, че хора като УЛв са сред оцелелите, но именно магтерите са се превърнали в доминираща форма на живот. Ако планетата не беше влязла в контакт с останалите светове, магтерите рано или късно щяха да унищожат всички други видове. Само че сега вече изгубиха тази възможност. Няма съмнение, че със самоубийственото си поведение обричат на гибел не само себе си, но и всички живи същества на планетата.

— Виж това не мога да си го обясня — подхвърли Брайън. — Досега магтерите не само са оцелели, но и са се изкачили на върха на местната еволюционна стълба. Готови са да се нахвърлят срещу всеки и всичко, което неизменно е придружено от пълна липса на емоции. Трябва да се радваме, че на Дис не съществуват по-едри животни. И така, в един свят, където по отделно всеки един от тях би загинал, те — със своята абсолютна безскрупулност — са гарантирали победата си като цяло. А сега се изправят пред проблем, който е твърде сложен, за да бъде решен от деградиралите им мозъци. Превърнали са личната си политика в политика от планетарен мащаб — а подобно решение никога не носи полза. Те са като въоръжени с ножове диваци, които са избили до крак своите противници, чието единствено оръжие са били камъните. Но ето, че насреща им стоят хора с пушки и въпреки това те са готови да ги атакуват, докато на свой ред бъдат избити. Знаеш ли, това е великолепен пример за недалновидността на еволюцията. Хората, които са се заразили на Дис, са представлявали доминиращата форма на съществуване. В началото съществото, което се е заселило в мозъците им, е изпълнявало чисто симбиозна функция — давало е нещо и в замяна е получавало друго. Полученият смесен продукт несъмнено е превъзхождал останалите същества в умението да оцелява. Но сега всичко се променя. Мозъкът на магтера не е в състояние да осъзнае идеята за видовата смърт, нито да вземе необходимите предпазни мерки, за да подсигури съществуването си. При подобни обстоятелства, нашественикът в мозъка вече не изпълнява функцията на симбиот, а на паразит.

— И като паразит, той трябва да бъде унищожен! — прекъсна я Брайън. — Вече не воюваме със сенки — продължи вдъхновено той. — Най-сетне открихме врага — и това въобще не са магтерите. Истинският враг е някакъв отвратителен мозъчен червей, толкова глупав, че дори не забелязва собствената си гибел. Притежава ли мозък — може ли да мисли?

— Искрено се съмнявам — отвърна Лиа. — Мозък едва ли му е необходим. Дори в началото да е имал някакви движещи мотиви, те отдавна са закърнели. Симбиотите, или паразитите, които живеят във вътрешността на гостоприемника неизменно дегенерират до един абсолютен минимум от функции.

— Разкажи ми за него — намеси се Улв. — Какво е това нещо? — той посочи с ръка прилепналия към вътрешността на черепната кутия симбиот. Макар че беше изслушал развълнувания им разговор, той не бе разбрал почти нищо.